“Дезинформацията е нормализирана като реторика и това е дългогодишно наслагване. Масово разпространение на дезинформация започва още през далечната 2014 г., а медиите се използват като бухалки. Различни политици и олигарси боравят отлично с дезинформацията”, заяви Горан Георгиев от Център за изследване на демокрацията в предаването “Кой говори?” по Дарик Радио.
България е сред държавите, в които общестестото е по-податливо продължително да вярва в дезинформация. Те бързо стават жертва на манипулативни наративи и поради това им е по-трудно да преминават през кризи.
Пратеник на САЩ ще посети България за борба с дезинформацията
“Данните са интересни.Особено за това дали разглеждаме Русия, или САЩ като геополитическа заплаха. 34% от българите определят Русия като заплаха, а 33% Съединениете щати. През 2020 г. обаче едва 3% от българите са считали русия като геополитическа заплаха, докато сега са 34%. Увеличава се и процентът на хора, които определят партньор като САЩ за геополитическа заплаха. От около 20% преди сега е достигнал до 33%. Това е признак на увеличаващата поляризация на обществото”, сподели експертът по повод годишния доклад за 2023 г. на института GLOBSEC.
Разделението сред обществото се забелязва и в оценките на обществото спрямо НАТО. Сега 58% от хората желаят България да е част от Алианса, докато през 2022 г. са 50%.
Големи учения на НАТО с участието на бойни самолети започнаха в Северна Европа
“Интересно е, че тук се прокрадва поляризацията, защото се увеличава процентът на хората, които желаят България да е част от НАТО, но и тези, които искат да излезем от него. Въпросът е защо Алианса се разглежда през негативна призма, когато агресорът е друг”, добави Георгиев.
Той коментира и дезинформационните наративи спрямо НАТО и Съединените щати. В тези наративи Съединените щати и Алианса се възприемат за едно и също нещо и се твърди, че искат да поемат контрол над западния свят.
Експерт по Дарик: Руската пропаганда влиза в България основно през pogled.info
„В дезинформацията е заложено обяснението на явлението, че във времена, когато Русия напада друга страна, а НАТО помага за нейната защита, Алиансът е определян като агресивен играч.“
Експертът посочи, че няма лесни решения, а проблемите са дълбоко вкоренени и съпътствани от комплексни фактори като културно-историческия афинитет към Русия, липсата на доверие към медии и институции.
“Трябва да се възвърне доверието към медии и институции, към научния подход и дори индивидуалното доверие, което липсва. Нужно е целенасочена стратегическа комуникация”.
За медиите (само)критично: Загубихме ли войната с пропагандата и дезинформацията
Решенията са разделени в две категории. Към едната спадат директните, които наказват или увеличават санкциите към разпространителите на дезинформация. По-важна и ефективна е втората категория, а именно превантивните мерки, които подготвят гражданите и увеличават капацитета за критично мислене и информационна грамотност.
Георгиев отбеляза, че е трудно да разубедиш един човек, който е адаптирал манталитета на антисистемност и сензационност.
Протест пред президентството срещу действията на Румен Радев (снимки)
“Трябва веднага да се действа. Има един момент, след който няма връщане назад. Има една част от обществото, което вече е попаднало в този капан. Необходимо е да се заложи на превантивни мерки, качествено образование и информационна грамотност от ранна училищна възраст.”
