Каква идилия беше допреди броени седмици. Почетният председател бе оттеглен спокойно да пише философски трудове за живота, вселената и всичко останало. Ягодово дайкири вечер край морето, ранно ставане призори, за да полее краставиците.
Па сетне зареди няколко коли с бензин от местната рафинерия и се разходи малко в полите на Витоша в другия имот. Да врътне едни агнешки дреболийки на барбекюто в Сарая и да развее на софиянци студения си резерв. Студен резерв най-вече от политическа власт, умения за съдбоносно дирижиране на определени процеси, пророкуване на геополитически ориентации, успокояване на страсти.
Снимка: Делян Пеевски и Ахмед Доган/ ДПС
Весело показване веднъж на няколко години, за да гласува. Предвождан от мила дама, която е на “ти” с медиите и му осигурява най-ласкателните снимки как гласоподава и най-мъдрото звучене на няколкото думи, които дарява на публиката.
Властелинът на обръчите от фирмите, който някога се хвалеше, че той разпределя порциите в държавата нямаше нужда да прави кой знае какво, за да вярват всички, че все още той взима решенията и неговата воля е олицетворена от действията на оперативните дейци в неговите партии.
Освен Движението, той ползваше и партии за еднократна употреба. Патерици, златни пръсти. Контролирани бушони за отпускане на различни типове социално и политическо напрежение.
Властта му дори изглеждаше растяща. Основната партия заемаше все по-главна роля, все повече места в законодателната власт, все повече местна власт, все повече осезаем контрол в изпълнителната власт, макар и както винаги - непряко.
Момчето
Осезаемият растеж имаше свое олицетворение. Момчето. Момчето - растеж. Което от 23 години на политическата сцена се издигна от шерп на младежката царска партия през следовател, шеф на пристанище “Варна”, депутат, заместник-министър, шеф на Държавния резерв, бизнесмен, предприемач, издател, председател на ДАНС, кой знае какво ли не още.
Снимка: Делян Пеевски и Ахмед Доган/ колаж
Енергичен, продуктивен и най-вече успяващ да вземе всичко, което поиска. Идеалният наследник. Движението е в добри ръце. Неговите. Е, и на още един, който да се занимава с по-скучните партийни неща. Да обикаля, да организира, простите работи.
А Момчето да строи съвременна България по свой образ и подобие. Без никакво препятствие.
Десетилетни, понякога дори масови, циклични протести срещу срастването му с медии, съдебна власт, служби, подземен свят, превземане на бизнеси, имущество? Просто вятър и шум, който лесно може да бъде заглушен, забравен, изморен.
Санкции от международни партньори? Вие ще видите евроатлантизъм за пример.
Перфектният наследник. Момчето всичко.
Е как да не му се довери Почетният председател. И Почетното Момче.
Философска ли е причината за свадата?
Но в добрите филми идилията винаги е прекъсната от нещо. Иначе няма да има история. Никой не разказва истории за това как на някого нещо му се е случвало по мед и масло. Или по Ахмед и масло.
Идва свадата. Малко след нея се проявиха симптомите — опраскани от службите на Момчето приближени на Почетния.
После дойде меренето. Меренето на вътрешнопартийно влияние и лоялност. Единият е паметник на Движението. А другият е самото Движение от няколко години насам.
И все пак е странно как въпреки това могъщество в присвояването и усвояването Момчето има само половин партия. Той все още е някакво външно тяло в ДПС, инсталирано поради някакви едновременно прагматични и мистериозни подбуди на Почетния.
Още по-мистериозна е причината за свадата. Вероятно е философска. Може би Почетният е поет и идеалист, преследващ висши морални цели, докато Момчето се е застъпило за максимата “целта оправдава средствата”.
Може би са спорили за това дали евроатлантизмът е печелившият път за родината или е по-добре все пак тя да си държи и на Бай Иван, доколкото е възможно.
Или пък са се скарали за или против стъргането на краставици в таратора. Възрастният е обявил, че му е по-лесно да го преглъща така, докато младият се е нервирал, задето му влизат между зъбите и трябва да се разкарва да ги мие по никое време.
Вероятно никога няма да научим точната причина за раздора.
Дали дуелът между Почетния и Момчето е край на Прехода?
Но понастоящем идилията е суспендирана. Почетният е бездомен дисидент, подложен на изчегъртване от репресивния апарат на Момчето. Момчето пък бърза, защото знае, че Почетният е написал всичките му учебници и може да има забавени рефлекси, но всяко негово подценяване в историята е било наказвано жестоко. Още от онова искане на вот на доверие през 1992-а, което даде нови и засега вечни криле на Прехода.
Дали дуелът между Почетния и Момчето е край на Прехода? Възможно е.
Дали обаче краят на този Преход ще е към нещо добро или някаква друга козметична форма на същото безвремие, в което България ще се лашка по геополитическата река на живота? Дано не.
Но точно това ще стане, ако единият победи другия. Ако Момчето спечели — ще продължи своето превземане на всичко. Ако Почетният спечели — ще създаде следващото Момче.
Затова е най-добре и двамата да загубят.
