Ако демократите не решат що за кандидат е Харис (имат две седмици макс), а оставят Тръмп да определи що за кандидат е тя, просто ще загубят изборите.
Ето защо:
***
Три години след стъпването на човешки крак на Луната, Байдън започна т.нар. държавна правителствена служба.
Говорим за 1972 година.
Петдесет и две години по-късно призна, че е време да даде път на младите.
Разбира се, той също е роптаел срещу по-възрастни политици, които не са давали път на младите, кой ли не е го правил. Сега каза, че е време да даде.
Също така, да припомним, в дните след дебата, поне десет пъти на официални разговори и срещи с журналисти, Байдън отрече, че ще се отказва от надпреварата за втори мандат. Майната им на младите, той си е добре.
Официалните източни от Белия дом твърдяха, че той е в топ форма (“sharp as ever”), но и това нямаше никакво значение. Харис не отричаше.
Впрочем — едно лично отклонение, заради личната си история и безграничната си борбеност за последните 20 години (че и повече) Байдън е един от двамата президенти/кандидати за президент, които следя, харесвам, опитвам се да разбера и т.н. Другият е Мит Ромни. Колко жалко, че някой от тях двамата не беше на мястото на Обама в годините 2009 - 2017, днес Америка щеше да е съвсем по-различна, но какво да се прави. Край на личното отклонение.
Финалният акорд на президентството на Байдън настъпи още преди телевизионното обръщение в сряда, защото демократите вече се бяха обединили около Камала Харис. Медийното внимание — също.
В този смисъл обръщението беше закъсняло, ненавременно и вероятно излишно. Оставането на Байдън в Белия дом също е спорно, защото — а) Камала Харис има отчаяна необходимост “to look presidential”, а не само да се харесва на младите (което успява да направи) и присъствие в Овалния кабинет ще й помогне и б) какво толкова ще прави пет месеца в Белия дом Джо Байдън?
Байдън може да помогне на Харис
Има неща, които може да направи извън Белия дом и то за самата Камала Харис.
Два ключови щата като Мичиган и Пенсилвания ще бъдат трудни за Камала Харис, но там Байдън постигна успехи преди четири години. Още преди да се оттегли беше ясно, че ако гласоподователите, които фаворизират Байдън, си останат у дома в щатите Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин, Тръмп печели категорично. Но истината е, че Байдън има позиции в тези щати и може да помогне на Камала Харис. Нов тласък на кампанията на Камала Харис може да даде и избора на вицепрезидент.
Все пак -- сигурен кандидат на демократите ли е Харис?
Да.
Преди да се оттегли, Байдън беше осигурил 3886 от т.нар. pledged delegates (от общо 3939), които гласуват на първи тур, тоест неговата номинация за президент на Демократическата партия беше сигурна. Останалите суперделегати гласуват едва на втори тур, ако се налага. Тъй като Харис не е минала предварителни избори дори т.нар. pledged delegates могат да гласуват, за когото си поискат (иначе само суперделегатите имат това право), но да приемем, че Камала Харис по-скоро е сигурно да бъде избрана за кандидат на демократите. Над 3000 са делегатите, които казаха, че ще я подкрепят. Тя е.
Формално, всичко би трябвало да се изясни далеч преди конференцията в Чикаго на 19 август, защото името на официалния кандидат за президент на всяка партия трябва да присъства в бюлетините във всеки щат, а всеки щат има различни срокове за това. В щата Охайо например, крайният срок е 7 август, тоест ако демократите искат в бюлетината на Охайо да присъства техен кандидат за президент, трябва да посочат кой е той. Има и други щати с крайни срокове, попадащи в седмицата на конференцията, тъй че е важно за демократите да имат официален кандидат възможно най-скоро.
-- Темата за възрастта.
Всъщност, нито веднъж въпросът не е бил за възрастта на Джо Байдън, а за компетенциите му да изпълнява задълженията си като президент на САЩ. Точно там ще бъдат и проблемите на Харис, защото тя е част от онзи чадър, който прикриваше невъзможността Байдън да изпълнява тези задължения.
-- Оправданието на Байдън, че остава, за да защити демокрацията.
Байдън нееднократно казваше, че защитава демокрацията и е готов на всичко за това, но остава загадка защо все повече хора обвиняват американците, че освен да защитават световната демокрация, поради някаква супер странна причина се опитват да защитават и собствените си доходи (инфлацията е сериозен изборен казус), да защитават границите си, домовете си и т.н. Точно тук удря Тръмп и печели.
"Лошите" тех-компании
Когато тех-компаниите, подкрепящи Тръмп, биват обвинявани, че търсят само финансова изгода във всичко, но не бяха обвинявани в същото, когато през 2016 година бяха на обратната страна. Защо е така ли? Защото интересите са многопластови.
Освен това, да бъдем коректни, когато хокаме Мъск и компания -- към момента около 80 процента от всички дарения на тех-компании все още отиват към демократите, тъй че медийната бомба тип “Силициевата долина иска Тръмп, за да печели повече” е пресилена. Всеки иска да печели повече. В Сан Франциско например едва десетина процента гласуват за Тръмп. Едва ли на тези избори ще са над 15 процента.
Интересно е обаче да се наблюдава, че категорично демократични територии, каквито бяха тех-компаниите, сега се разделят и си позволяват да подкрепят кандидат на републиканците. Стигна се до този нечуван момент, в който от тех-сектори си позволяват да кажат “вярно, че Тръмп е заплаха, но може и да бъде възможност”. Това беше нечувано.
И колкото и да изтъкват, че причината за новото положително отношение към Тръмп е изцяло доминирано от финансови мотиви (антитръстово законодателство, криптовалути и т.н.), то причината е и донякъде идеологическа, което създава проблем за демократите. Те просто отидоха твърде далеч.
През последните години регулаторите буквално парализираха тех-компаниите, което създава заплаха, че американският стартъп и инвестиционен сектор ще бъде задминат от азиатски съперници. Но по-важни наистина са идеологическите причини. Политическото говорене не е на почит в тех-компаниите. Гиганти като Google например работят за отбранителната промишленост на Щатите и това създава определени рестрикции вътре в компанията.
Политическото говорене вътре в Meta не се толерира. Добавете към това миграционните проблеми (въпреки, че голяма част от тех-компаниите са създадени от мигранти, кризата на мексиканската граница създава достатъчно сътресения в Щатите), както и прекалено свободната интерпретацията на половата идентичност в Калифорния, за да разберете страховете.
Цялото това идеологическо объркване не дава ясна картина къде точно е Харис и къде точно е Тръмп в ключовите щати, които ще решат битката за президенството. Всичко казано дотук подказва едно нещо, което не убягва от очите на стратезите, които знаят как се прави предизборна кампания. Камала Харис може и да е събрала почти 100 милиона долара дарения за първите 24 часа след оттеглянето на Байдън, може и това да е рекорд, но това съвсем не значи, че е наясно каква ще бъде кампанията й и какво ще се случи оттук насетне. Тя все още не знае как да се позиционира. А време няма.
Не бива да се забравя, че четири години тя беше в сянката на Байдън и не успя да излезе от нея, освен с няколко мемета в Интернет.
В момента Тръмп се опитва да убие кампанията на Харис, още преди тя да е добила някаква форма.
Но битката в предстоящите сто дни ще определи пътя й към евентуална победа. От гледна точка на телевизионна реклама например, Тръмп е 25 пъти по-активен от нея. Да се определиш що за кандидат си е много важно. Възможно е твоят опонент да те определи какъв си (поради тази причина Клинтън и Обама победиха), но е по-добре сам да го направиш. Тръмп в момента се опитва той да определи каква да е Харис. Ако това продължава, тя ще загуби.
Трите седмици до конференцията на демократите в Чикаго са ключови и екипът на Тръмп прави всичко възможно, за да заглуши посланията на Харис. Целта е ясна и тя вече е “разгадана” от някои от топ-стратезите в Щатите — Тръмп хвърля милиони сега, за да не е ясно що за кандидат е Харис, за да е объркана публиката. Тази стратегия беше използвана умело от екипа на Обама преди конференцията на републиканците, тогава той победи срещу Ромни, защото не самият Ромни определи какъв кандидат е, а защото Обама беше вече вменил на американската публика що за кандидат е Ромни. Буш направи същото и с Кери, както и Клинтън с Доул.
Как действа Тръмп?
Как става това ли? В момента кампанията на Тръмп действа така — 25 пъти повече телевизионна реклама, 25 пъти повече послания. Множество послания, че Камала Харис е подкрепяла Байдън в момент, в който всички са знаели, че той не може да изпълнява президентските си задължения. Скандалите с миграцията (тук ни трябва много време, да се върнем през март 2021 година, когато тя беше определена от самия Байдън, за да се справи с кризата по мексиканската граница), но най-важното е друго — тимът на Тръмп се опитва да представи Харис като напълно неконструктивен тип "калифорнийски кандидат", който е отишъл твърде далеч в либералните си възгледи. Колебаещите се гласоподаватели никога няма да гласуват за човек, който вярва сляпо в промяната на пола, наказването на родителите и т.н., все глупави и неверни твърдения, които обаче плашат.
И тук е мястото на Екип Харис — да си намери нишата или да отговаря на обвиненията. Ще стане ясно скоро. Но ако не действа бързо, победата се отдалечава. Както казва друг стратег — най-лесно е да представиш своя кандидат така, както искаш. Да го представиш за такъв, какъвто искаш. Но ако не знаеш какво искаш? Тогава вече е трудно.
