Как един вдигнат юмрук дефинира едно президентство. Как един изстрел те прави президент.

Стрелбата срещу Доналд Тръмп връща спомени за убийството на Кенеди през 1963 година и има неща за психологията на една нация, които трябва да се знаят.

Ще ви разкажа в детайли историята на Джонсън, който стана президент след една стрелба. Психологията на една нация се разбира добре през детайлен разказ за Линдън Джонсън, вицепрезидента на Кенеди.

Линдън Джонсън: “Един ден ще стана президент на Щатите.”

***

1963 година.

Петък.

Далас е един час назад от Вашингтон.

Кенеди е президент, Джонсън е вицепрезидент.

Като вицепрезидент на Кенеди си едно нищо. Където и да отиде Кенеди се случва това - слиза от колата, стъпва на улицата, усмихва се, белите зъби блесват, поздравява тълпата, тълпата поздравява него - така всеки път, но нито един път същото за Джонсън. Той поздравява, те - не, затова Джонсън вече не поздравява, тълпата - също не поздравява; хората са вкопчени в Кенеди, това е положението. Кенеди е замайващ, винаги с горещ загар. Джонсън не замайва, а е вицепрезидент по неволя. Няма горещ загар.

Никога няма да стане президент. А цял живот си повтаря: “Един ден ще стана президент на Щатите.”

Във Вашингтон, град над властните всевластен, където “власт” е думата на всеки момент от всичките 24 часа, да си вицепрезидент, но да нямаш власт, е ужасно. В сумрака на зловещия град стоиш сам. Едничък. С титла, но безформен. Седиш, мъдруваш и нищо. Добавяме към това и тогавашното медийно разследване, което има една цел - да омаскари Джонсън. Да не му позволи да бъде вицепрезидент поне още един мандат. Да го съсипе окончателно. Ровичкането в раните се развива мощно, стадо журналистически демони търпеливо вършат работата си. Клопките са доста. Капаните са отворени. Разделението в Демократическата партия се увеличава преди втория тур и вестниците започват да улавят напрежението. Петъчните заглавия: “Буря от политически спорове се завихря около посещението на Кенеди в Далас.”, “Никсън предрича, че Кенеди може да се откаже от Джонсън за втория мандат”.

Ами ако Кенеди наистина не желае Джонсън за вицепрезидент през втория си мандат? Пък и тези журналистически напъни само допълват гадната картинка. Подобно заглавие би продало стотици хиляди вестника - “Кенеди бие шута на Джонсън за втория мандат.”

Тогава с Линдън Джонсън е свършено. Труп е. Сърцето спира да бие.

А той мечтае да е президент.

Свършено е с Линдън Джонсън, точно така, точно този Линдън Джонсън - политическият гений, който си проправяше път като ловък престъпник и печелеше битки със страст, постоянство и решителност (“Той имаше големи идеи, искаше да направи нещо значимо в живота си.”); големият мъж Линдън Джонсън, никой-не-работи-повече-от-него, умният, триумфиращият, политикът от висока класа, недостижимият комбинатор, който днес - макар и втори човек в държавата - е първи пред най-ужасния капан, който щраква и измъкване няма. Линдън Джонсън е в несвяст. Горд и величествен преди, безмълвен и безопомощен днес. Премъдър политик, който вижда лицето на кошмара всяка нощ преди да заспи, всяка сутрин преди да стане от леглото. Вижда как гасне мечтата му. Гасне възможността да стане президент. Този проклет Кенеди, който обърка всичко. Проклет да е.

Вятърът от Вашингтон носи лоши новини

Няма ги онези дни, в които Джонсън си казваше, че вицепрезиденството е трамплин към Овалния кабинет. Оказа се, че точно вицепрезидентiкото кресло е трамплин към забвението. Забравата витае във въздуха. Вятърът от Вашингтон носи лоши новини.

И защо въобще си въобразява, че може да стане президент? Та той е Юга. За повече от век в тази страна, в голямата Америка, на север от Мексико и на юг от Канада, по тези земи не е избиран президент, който идва от Юга. Точно Линдън Джонсън ли ще изберат? По дяволите, не точно него.

Политическа Америка започва да настръхва. Остава година до изборите. Кенеди е в топ-форма, Джонсън - едва се отлепя от земята, покушен от безвластие в града на властта. Вашингтон се опива от новата стръв, Вашингтон се подготвя да срази Линдън Джонсън, Вашингтон вдига мерника, пълен кошмар.

В Далас, час назад, подготовката е в ход, улиците са пълни с хора, маршрутът е ясен. Кенеди и Джонсън летят за града. Официалното посещение е в някаква смисъл уредено именно от Джонсън. Джонсън - лобистът, лидерът, уредникът, онзи, за когото всичко е възможно. Онзи, който може да уреди, нареди, подреди всичко. Онзи, който е “най-добрият”, който е толкова добър, че вече обучава младите какво да правят, как да уреждат, нареждат, подреждат. Как да работят с хората, как да не ги работят хората. Същият този Линдън Джонсън сега търси пристан, тихо убежище, за да се скрие от наближаващата буря. Същият този, който познава дълбините на човешкия характер, който казва на младите: “Четете очите. Независимо какво ви казва мъжът срещу вас, най-важното е в очите му. Само така ще разберете онова, което той не ви казва.”, същият този виртуоз сега е в безизходица, съдбата го е сграбчила, вече боли. Където и да погледне - само очи, които го лъжат. Неверници навсякъде.

Кенеди и Джонсън пътуват за Далас отделно, както е обичайната процедура. Полетът е кратък - трийсетина минути от близката военновъздушна база Карсуел.

Самолетът на Кенеди каца в Далас в 11:38 часа. Това е 12:38 във Вашингтон. По същото време журналистическите хиени разчепкват Линдън Джонсън. Облаците над главата на вицепрезидента се сгъстяват. Готвят се сериозни материали против него.

“Kennedy weather” - слънце и чисто небе

Air Force One тъкмо е разгонил облаците над Далас - “Kennedy weather”, така го наричат, все едно усмивката и белите зъби на президента се проектират в слънце и чисто небе. Улиците са пълни с посрещачи. Денят е хубав. За чакали и дума не може да става. Година остава до края на втория мандат на Кенеди, вторият мандат, който е в кърпа вързан. Слънчево е. За Кенеди. Мрачно е. За Джонсън.

“Ето я и госпожа Кенеди, тълпата е в екстаз,” казва коментаторът по телевизията. Прякото излъчване започва още с кацането на самолета. Джаки Кенеди излиза първа и се насочва към стълбите на самолета. Слънцето се блъска в току-що полираната лимузина, която очаква нея и съпруга ѝ, а после се блъска още веднъж в розовия й костюм. Въображението на зрителите е разпалено. Играта, театърът, посещението започва, градът е окъпан в светлина и блясък. Семейство Кенеди е тук. Кенеди маха на тълпата, тълпата маха на Кенеди.

“Мога да видя тена му от тук,” продължава телевизионният коментатор, Кенеди слиза веднага след Джаки, с едната ръка оправя копчето на сакото си, с другата сякаш се опитва невидимо да контролира посоката на тялото си, измества го леко настрани, за да не си личат болките в гърба, които продължават да го мъчат. Веднага след като Джаки получава букет от червени рози, прекрасен голям букет, двамата се запътват към посрещачите.

Линдън Джонсън вече е пристигнал с другия самолет. (Джонсън отдавна се е отказал да моли Кенеди да лети с него на Air Force One. “Наистина ли господин Джонсън продължава да настоява да лети с мен,” веднъж попитал Кенеди. Настоявал, но разбрал, че няма смисъл. Кенеди винаги отказвал.) Джонсън насочва Лейди Бърд, съпругата си, към сивата кола, подготвена за него. Ще пътуват след Кенеди.

И двете коли са без покрив. Първата, президентската, със секретен код SS-100-X, е Lincoln Continental, модел 1961 година. Втората, модел 1964 година, е пак Lincoln.

Остава само година до следващите избори. Далас е важен град, първият път Кенеди-Джонсън победи в Тексас с минимална преднина, по-малко от процент. Този път настроенията са други, но все пак са необходими усилия. В Далас вече се питат кой ли ще бъде вицепрезидент.

Посрещащите протягат ръце към Кенеди. Когато Линдън Джонсън минава след него ръцете все още са протегнати, но към Кенеди, нищо, че вече е отминал. Джонсън трябва да преживее още едно унижение - ще се вози няколко коли зад Кенеди, а в неговата ще бъде сенатор Ярбъро, който не само че няколко пъти отказва да се вози с Джонсън, но и публично го унижава. Предният ден, друго заглавие, този път в Dallas News: “Ярбъро сряза Джонсън” (след като вицепрезидентът на два пъти кани Ярбъро да се вози при него, Ярбъро на два пъти отказва). Ако продължава така, мисли си Джонсън, “аз съм свършен.”

Денят е слънчев за Кенеди. “Kennedy weather”.

“Не е имало момент в публичния живот на Кенеди, който да прилича на начина, по който беше посрещнат в Далас. Това беше върховният момент за семейството,” пише репортер, отразявал цялото президенство на Кенеди.

Денят е мрачен за Джонсън.

“Ако остане вицепрезидент го очакват пет години унижение, ще бъде игнориран, безсилен,” пише друг, който следи кариерата на Линдън Джонсън от началото на встъпването му в длъжност.

Часът е малко след 12 на обяд в Далас. Вашингтон е час напред. Също и Ню Йорк, където редакторите на Life вече обсъждат точно кога да публикуват първата статия за богатството на Линдън Джонсън.

В този момент Линдън Джонсън чува “Get down! Get down!”. След секунда усеща, че е повален на пода, лицето му се опира в самия под на колата, цялата тежест на агента на Сикрет Сървис пада върху му. Вижда само обувките и краката на Лейди Бърд. Линдън Джонсън усеща как колата зверски се забързва, изключително бързо, на един от завоите чува спирачките, гумите свистят в ушите, Джонсън чува слушалката на агента на Сикрет Сървис, която е настроена на честотата на Queen Mary II, колата с агенти, движеща се точно след Кенети. Чува думите “He’s hit!”.

***

Америка има нов президент

Малката стая в болницата е квадратна със завеси от тавана до пода. Линдън Джонсън стои прав, Лейди Бърд до него, двама или трима мъже до тях, по-скоро мълчаливи. Заедно са в малката стая малко повече от половин час. След това, около един часа и двайсет минути, Кени О’Донъл влезе в стаята и отиде право до Линдън. Каза само: “Отиде си.” Каза го на следващият, тридесет и шестият президент на САЩ, Линдън Джонсън.

Кенеди е мъртъв. Америка има нов президент.

***

Самолетът на Кенеди е разделен на четири части. Първа е пилотската кабина, във втората част са агентите на Сикрет Сървиз и жени, които плачат. В следващата част е новият президент, случайният нов президент, безсилният, игнориран, унижаван Линдън Джонсън.

В последната част на самолета е Джаки Кенеди. Розовият ѝ костюм, същият от сутринта, този път с петна от кръв. Ковчегът на Кенеди е до нея. Летят заедно, един до друг, два часа и шест минути. Когато кацат във Вашингтон вече 92 процента от американците са чули новината, пише списание Newsweek.

Този път Линдън Джонсън, безсилният, унижаваният, същият този Линдън Джонсън, се връща във Вашингтон, но на борда на Air Force One. Онзи, който не притежава никаква власт, а живее в град, където властта беше всичко. И сега властта е повече от всичко, тъй като се случваше в започващата ера не телевизията. И властта е у него, властта е у Линдън Джонсън, случайният президент, който обаче ще спечели втори мандат с невиждано мнозинство.

Случайният президент, който стана президент на президентите.

Как един изстрел те прави президент.

***

Стрелбата срещу Тръмп вади на показ част от реториката на Байдън — че Тръмп е фашист, който трябва да бъде спрян на всяка цена.

Това не е добре за демократите.

Развръзката предстои. Но един вдигнат юмрук, знаете, променя много.