България от край време е рай за сектантството. Липсата на усещане за справедливост и социалното неравенство за стабилна основа за създаване на общности, контролирани чрез емоционално суеверие.
Липсата на духовни лидери, които да са активни и да се ползват с широко уважение сред различни прослойки, обуславя пръкването на какви ли не шарлатани, обаятелни за тази или онази група.
Липсата на културен елит, който да защитава обществото от собствената му наивност също не е за подценяване.
Липсата на институции, които да работят в полза на гражданите и да са с тях при нужда, е само част от причините за това мнозина да живеят в отчаяние и да залитат по секти.
В разните секти хората намират утеха, надежда, социална реализация и дори част от умовете им да знаят, че някой ги използва за користни цели, по-добре е това, отколкото живот без призвание, без трудови перспективи, без чувство за принадлежност към някаква общност, кауза, учение.
В нашенските секти рядко има особена връзка с квазирелигиозното. Няма нужда от прекалено сложен символизъм, за да се роди култ, следван от хиляди. Доста повече се акцентира върху личното израстване основно в материален аспект, благодетелствано от волята на възприеман като безкрайно мъдър лидер.
Още по-специфично нещо е, че българските секти често участват едновременно и в икономическия живот на страната, и в политиката.
Най-успешните подобни организации имат фасада на социална организация, “грижеща” се за определена група от хора. Може да е по етнически характер, може да е по псевдоисторически, може да е дори за европейско развитие на България.
Структурата на сектите ни е простичка - един лидер. Бащица. Може и почетен. Може и силов. Може и воин на светлината.
Група “проповедници”, които имат за цел да ласкаят лидера и да “продават” неговата личност на по-ниските слоеве, така че да растат в рамките на организацията.
Кариерни активисти — хора, които нямат друга професионална реализация, освен да бъдат партийни дейци. По природа добронамерени, но ревностно лоялни на организацията, която ги урежда на работа — дали директно в редиците си или в контролирани от нея предприятия, общини и държавни институции.
Има и разбира се фенове на сектите. Това са самотни хора, често най-силно идеологически убедени, че избраната от тях секта е правилната секта. Те често са първите разочаровани, когато лъсне гротескното у сектата и поради липса на финансови зависимости, са склонни да видят тайната, макар унижението да са повярвали, често им пречи да го кажат на глас.
Но как така процъфтяващите секти в България рухват?
Много просто. Някой ги изпапква. Изяжда ги. Често е отвътре.
Липсата на силна идея и учение, заменена от икономически просперитет и политическо влияние, налага приближените до лидера на култа да са сравнително чевръсти в ръководните умения и още по-чевръсти в морала.
Често тези хора знаят как наистина се правят кренвиршите и лоялността им е основно заради глада за развитие и облаги, а не защото наистина вярват в някакви идеали или пък считат, че добруват в името на ятото сектанти.
Дали тези персонажи са подполковник от службите или корпулентното дете на службите - рано или късно всяка секта намира подобни фигури. Много често те се провалят в опита да изпапкат сектата и ги напъждат да ближат рани в шестте с апартамента с частни асансьори или с утехата, че някой им е подарил Пловдивския панаир.
И докато истинските “нормални” култове обикновено обещават спасение на последователите си и това често представлява масово ритуално самоубийство, в България инстинктът ни за оцеляване и имунизацията към подобна нелепост водят само до зрелищен цирк.
Нашите секти са детински и техният разпад често е сочене с пръст, вадене на кирливи ризи и преразпределение на активи. Лидерите, дори и почетни, може до вчера да са били обект на клетви във вярност, готовност за неистова подкрепа и да са идвали техни верни последователи на свиждане след петата операция от менискус.
Но рано или късно, също както в онази игра на “змия” в старите телефони, влечугото се нахапва за собствената си опашка.
*В едно общество, в което властват разделението, отчаянието, всяват се страхове и конспирации, които да обяснят нечия нищета или липса на шансове за водене на пълноценен, спокоен и щастлив живот, винаги избуяват сектите.
