Тегленето на ипотечен кредит често е съпроводено с много грешки, които могат да струват скъпо на потребителите.
В "морето" от оферти, предлагани от банките, ориентацията е сложна и е добре да бъде извършена с помощта на специалист, защото покупката на мечтаното жилище не би трябвало да е емоционална, а разумно обмислена, най-вече от финансова гледна точка.
Това коментира кредитният консултант Борис Димитров от платформата Musketari.bg в рубриката "Портфейл" на Дарик радио и Darik Business Review.
Кои са най-често срещаните грешки при теглене на ипотечен кредит?
По думите му, при тегленето на ипотечен кредит понякога се стига до много сериозни грешки от страна на потребителите. Има хора, които първо си харесват имот за покупка и дори го капарират, но чак слред това започват да търсят варианти за финансиране.
И ако тези варианти се окажат неуспешни, клиентът рискува да загуби първоначалния депозит.
"Нашият съвет към купувачите винаги е бил първо да проверят собствените си финансови възможности. Добре е да са запознати предварително с максималния размер на кредита, който евентуално биха могли да изтеглят, както и с вноската, която биха плащали комфортно.
В това отношение трябва да се направи по-детайлен анализ на пазара, а не просто да се спрем на банката, в която си получаваме заплатата, например", обясни Димитров.
Той каза още, че едва след като сме направили всички тези сметки, е добре да пристъпим към търсенето и покупката на самия имот.
Борис Димитров уточни, че и много от самите брокери вече често питат клиентите си дали са направили това предварително проучване сред банките, защото искат да са сигурни, че те могат да разчитат на необходимото финансиране.
Само лихвата ли е важна при избора на ипотечен кредит?
"Сравнителните таблици с оферти, които ние, кредитните консултанти, предоставяме на клиентите, съдържат поне 10-15 показателя. Защото само от лихвата трудно бихме могли да се ориентираме дали даден кредит е подходящ за нас или не.
Естествено е, че е желателно тя да бъде възможно най-ниската, но при различните клиенти има различни казуси", коментира Димитров.
Той даде пример с процента на финансиране, който банките осигуряват. Лихвата по даден кредит може да е с 0.2 или 0.3 процента по-ниска, но отпускащата го банка да иска по-голям процент самоучастие. За определени купувачи това условие може да е неизпълнимо.
"Добре е, когато търсим най-добрата оферта за кредит, да сме наясно, че на пръв поглед лихвите са доста близки. Но след това детайлите може да се различават драстично и анализът е добре да се прави с помощта на специалист", каза още Борис Димитров.
Какво трябва да имаме предвид, ако искаме да рефинансираме кредита си?
"Рефинансирането беше особено интересно през последните две години и към него все още има интерес. То може да се наложи по няколко причини, като най-често срещаната е за подобряване на настоящите условия по кредита.
Може потребителят да има нужда и от допълнителни средства. Винаги съветваме клиентите си да проверят дали настоящата банка, която обслужва ипотечния им кредит, може да отговори на изискванията им. Защото обикновено това е най-евтиният и най-бързият вариант", обясни Димитров.
По думите му, в този случай активната страна трябва да е потребителят, който трябва да се поинтересува дали може да получи по-добри условия.
Подобна роля може да има и кредитният консултант, който периодично проверява условията на пазара и може да предложи на клиентите си по-добри, ако такива към момента са достъпни.
Димитров обаче уточни, че при едно рефинансиране на ипотечен кредит има доста съпътстващи разходи - нова оценка на имота, да се извадят всички документи за него, трябва да е минала поне една година от датата на изтегляне, за да не се дължи такса за предсрочно погасяване, има и нотариални разходи и т.н.
Много от банките обаче, в опита си да привлекат нови клиенти, предлагат допълнителни облекчения при рефинансиране, поемайки част от тези разходи.
Ще се повишават ли лихвите по кредитите?
В България, за разлика от много други европейски държави, лихвите по ипотечните кредити все още почти не са се повишили, откакто Европейската централна банка започна да "затяга" монетарната си политика.
Според Борис Димитров, в много държави лихвите по ипотеките вече са на нива от 5-6%, докато в България те се движат между 2.3% и 2.5%, като почти не са се отдалечили от историческото си дъно.
Той обаче уточни, че когато става въпрос за лихви, трябва да се прави разграничение между тези по съществуващите договори и тези за нови клиенти.
Плаващите лихвени проценти по съществуващите кредити са обвързани с лихвите по депозитите. Това означава, че когато големите банки започват да повишават предлаганите лихви по депозитите, най-вероятно това ще бъде съпроводено и с увеличение на лихвите по кредитите.
"По отношение на новите клиенти обаче, водещият фактор е конкуренцията между банките. В България депозитите са на много високо ниво и съотношението между отпуснати жилищни и потребителски кредити към депозитната база е едно от най-ниските в Европа.
Това означава, че банките притежават много свободни парични средства и не са "притиснати" да вдигат лихвените проценти", обясни Борис Димитров.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
