Писателят Иво Сиромахов даде първото си ексклузивно интервю в ефира на Дарик радио, след като се раздели с телевизията на Слави Трифонов и екипа на телевизия 7/8. Специалният разговор в "Седмицата на Дарик" той даде навръх празничния Ден на народните будители.

„Лъвовете в четирите края на „Лъвов мост“ са четирима български книжари-възрожденци с малки дюкянчета в София, които са продавали книги там. Това за Никола Чолака, Георги Стоицев, Киро Гьошев и Стоян Тобаков. Тези хора са обесени преди Освобождението, защото са продавали революционни книжки. Тази история за тях е показателна как нашите предци са се отнасяли към словото. Освобождението на България заварва над 1600 български училища и над 130 български читалища още преди имаме държава. Читалищата са нещо изумително. През 1912 година България е на първо място по грамотност на Балканите. Ако правим сравнение, то е тъжно и обидно. Колко училища и читалища са построени, след като падна комунизма. Строят се казина, кръчми и молове. Това ли ще оставим на нашите деца и внуци – много е тъжно“, заяви Иво Сиромахов.

„На мен ми се струва неуместно в днешния ден да говорим за хората около Слави Трифонов и за политици, защото те по никакъв начин не могат да бъдат свързани с думата будител, дори ако искаш с народен водач. Не зная дали е можело преди години. Не зная към какво са се стремили. Много ми се иска днес наистина да помислим за онези хора около нас, които се опитват да проправят пътя напред, защото и днес има будители. Има хора като учителят Теодосий Теодосиев, който е отгледал няколко поколения физици на световно ниво. Лазар Радков също е такъв будител с кампаниите си за събиране на капачки. Това са реални хора, които придвижват хората напред. Предполагам, че така са мислили и нашите прадядовци“, каза още той.

„Младен Павлов е даскал от Козлодуй, който на през май 1876 година е единственият човек, който посреща Ботевата чета. Когато Ботев тръгва към България, само този 28-годишен даскал ги чака, сваля шапката си и се провиква „Да живее България!“ и тръгва с четата. По това време хората са се залоствали в къщите се от страх. Малко са хората, които светят в тъмното“, заяви Сиромахов.

„Тук се говори за всички друго, но не и за политика. Не се говори към къде върви България и къде ще я видим след 10 години. Няма политик, който да каже къде ще бъде България след 10 години, няма голяма цел. Влязохме в еврозоната и Шенген, но какво ще ни тегли напред. Тази цел трябва да бъде много голяма и да е свързана с българите като народ. Трябва да имаме цел да се стремим към нея“, коментира писателят.

„В парламента има 240 души, които нямат идея какво искат да се случи в България. Нямат цел, към която да се стремим. От трибуната говорят много малко души. Освен лидерите, само 10 човека говорят, другите мълчат. Те не са изпратени там, за да мълчат. Те са изпратени там във властта от гражданите, зад тях стоят конкретни гласове. Всеки един депутат е отговорен пред своите избиратели. Те трябва да ходят до избирателните си райони и да обяснява какво е свършил за тях. Този депутат трябва да отговаря защо по моловете деца се колят. Никой не иска да говори по важните теми – само декларации се четата“, каза още Сиромахов.

„В пазарна икономика пазарът казва кой ще купи „Лукойл“. Той ще бъде купен от този, който даде най-много пари, как те ще казват кой ще купува от „Лукойл“. Има депутати, които мълчат от страх, защото не им се дава се обаждат. Като се редят листите се слагат послушни хора, а не хора, които са професионалисти и добри хора.“

„Мажоритарната избирателна система гарантира, че избирателят посочва конкретен човек и той, независимо от коя партия е, ако иска да бъде избран от същия район – той е задължен да работи за избирателите. Мажоритарната избирателна система не е перфектна, както и пропорционалната. Когато депутатът е зависим от избирателите си, той се държи по различен начин в парламента. България в момента се управлява от четвъртата политическа сила. Дори не ти трябва мнозинство да управляваш. Ти можеш да управляваш държава с 29 депутати, къде отива демократичния принцип? Трябва да управляват тези, които имат най-много гласове. Да диктува какво да се прави от страна на четвъртата партия и да няма съпротива – за какво говорим изобщо. Къде е добрият лидер, който ще промени тази цялата система?“, запита Иво Сиромахов.

„Мислим ли изобщо за българските граждани или кой ще си спаси задните части? Сериозно ги задавам тези въпроси. Няма да се мине по политически път, за да се спаси нашето общество. Политиците създават проблемите и не могат да ги решават“, смята той.

„Съвсем скоро българите сами ще започнат да раздават правосъдие. Иска ми се тези, които са сложени да си вършат работата – не го правят. Тези хора са сложени там от шефчето, защото няма мажоритарна избирателна система. Има натискачи на бутони като Кучето на Павлов. Когато им кажат да натиснат зеления бутон, те го натискат, когато им се каже да натиснат червения бутон, те ги натискат. Ако натискат правилно бутоните, тези хора биват почерпени, иначе изхвърлени. Такива са взаимоотношения и това е унизително за човешкото достойнство, но някои хора го преглъщат. Вероятно, защото в реалния живот те не могат нищо да направят“, заяви Иво Сиромахов.

„Има хора, които ми дават вярата, че могат да се постигат добри и смислени неща с много талант и усилия. Имаме изумителни цигулари българи на световно ниво. Имаме учители, които създават блестящи ученици. Имаме страхотни лекари. Има добри юристи. Има хора, които са постигнали много в професията и за тях не се знае – това са хората, които ни водят напред“, каза Сиромахов.

„Делян Пеевски иска да вземе част от ореола на Карлос Насар, но не може да го вземе. Може да се снима до Дядо Господ, но няма да стане ангел. Това са примитивни инстинкти“, коментира писателят и бивш телевизионен водещ.

„Смятам, че партия трябва да се прави с цел да направиш добро за обществото. Политиката не е да взимаш, а да даваш. Там трябва да влизат хора с нагласата да дават в общ смисъл, а не да раздават хляб и вафли. Те трябва да дават в обществени в каузи, от които цялото общество да върви напред. Не може на всеки ъгъл да има казино – това е краят. Не може на всеки ъгъл да има бардак. Не може да има нови училища и българските музеи да изглеждат в мизерно състояние. Това показва ценностите на обществото и на къде вървим. Ако дойде чужденец в България, в казиното ли ще го заведеш?“, запита Иво Сиромахов.

„Молът за голяма част от българите не е място за пазаруване, а целият градски живот е бил концентриран в мола. И преди общественият живот е бил концентриран в пазарите, но в края им е имало театър, читалище и винаги е имало един мъдър човек, който е взимал малко деца и им помагал да прогледна в мрака“, коментира още той.

„Опасността идва от невежеството. Невежият може да приеме всяко едно нещо за опасност. Учителят Теодосий Теодосиев казва, че е смъртно опасно да си прост, защото можеш да станеш жертва на пропаганда. На образования човек трудно можеш да го подлъжеш с чипове във ваксините, както и че ни пръскат отгоре. Ако искаме да се борим с пропагандата, единственият път е този на образованието. Няма да стане с контрапропаганда, защото това също е заблуда“, каза писателят.

„Никой не може да се справи с политическите чудовища, защото те са създадени и подхранени от партийно-листовия модел. Всеки в тази система се превръща в чудовища. Радев сигурно е с добри намерения, но няма да успее, защото самият модел не позволява дори и на най-добрите хора. Това е само една от причините да не съм част от ИТН. Аз не виждам себе си като политик – това е сериозна професия. Никой народен представител не е готов и резултатите са налице“, коментира Сиромахов.

„Не съжалявам, че не опитах в политиката, защото знам възможностите. Знам къде мога и къде не мога да свърша работа. Нямам способности за политически проект. Нека всеки се запита в какво е най-добър и да го правят. Само зрителите могат да кажат колко добър съм бил като водещ на шоуто. Всичко зависи от Негово Величество зрителя и гражданина. Не ми липсва мястото на водещия, защото твърде дълго съм го правил. Бил съм в телевизията водещ, сценарист, актьор, редактор и какво ли не. Не е трудно да излезеш, защото в крайна сметка човек трябва да знае, че за всяко нещо има време. Моето време да бъде телевизионер приключи. Едва ли ще бъда част от политиката някога, но мога да бъда част от новите медии, ако нещо ще се случи. В телевизия не се виждам повече“, заяви Сиромахов.

„Аз нямах друг избор след този закон, който бе внесен. Не мога да кажа, че ми беше лесно и лесно го взех това решение. Това са 25 хубави години от живота ми и съм благодарен за всичко. Има моменти, в които не може да се продължи“, каза Иво Сиромахов пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на Иво Сиромахов в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!