Възможно ли е в свят, в който компютрите могат да пишат, пеят и танцуват, да бъдеш звезда? Защо американските актьори и сценаристи приеха толкова сериозно заплаха от навлизането на изкуствения интелект и в битка да защитят правата си, излязоха в безпрецедентен протест срещу алгоритмите? Само до пари и до отстояване на максимата „Да живеят щатните длъжности“ ли опира проблема? Как изкуственият интелект и стрийминга, променят традиционния бизнес модел в киното, музикалните продукции и литературата?

Отговор на тези важни въпроси, останали у нас в сянката на злободневието и динамиката на новините, даде в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов.

В авторската рубрика „Икономистът говори“ той постави на фокус темата „Звездите срещу изкуствения интелект“ и даде ясен знак за все по-ярко мигащата червена лампа на предизвикателствата, свързани с напредъка на технологиите.

„Ако все още трябва да сравняваме двата производствени фактора – капиталът в случая е изкуствения интелект, а трудът е живата сила. И може би, все още си струва, те да бъдат използвани масово. Но пък няма гаранция, че всички сценаристи са истински творци. Нито пък, че такова голямо количество от хора, трябва да остава в един сектор, при условие, че има безкрайно много производства, където е важно живото присъствие на работната сила“, коментира проф. Балтов.

Той постави на дневен ред критичния въпрос за ролята на изкуствения интелект в изместването на съдържанието, създадено от хора. И насочи вниманието към съдебното дело, част от широката вълна искове срещу компании, които стоят зад популярни инструменти за генеративен интелект. То е заведено от няколко известни американски автори, сред които създателят на "Игра на тронове" Джордж Р. Р. Мартин и авторът на "Фирмата" Джон Гришам именно срещу създаването на нови и нови сюжети с познати герои от техни текстове с помощта на изкуствен интелект .

„Сигурен съм, че има няколко милиона писатели, които са в стъпките на Гришам или Мартин и правят нещо подобно. Но не правят на толкова широка основа. И не е нещо ново- имитиращият интелект властва на нашата планета“, каза проф. Балтов.

Изкуственият интелект и като цяло дигитализацията отваря повече възможности, посочи той.  И даде за пример стрийминг платформата Spotify, която счупи модела на класическите издатели, отвори вратите за множество малки творци, но и генерира нов поток от огромни приходи за големите.

Чуйте проф. Милен Балтов в „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток: