Сметката, моля!

13 трилиона долара - само лихви по глобалните дългове и стойностите, буквално летят нагоре. Резултат в суми, до които се стигна през последните три години.

След потушаването на икономически „пожари“ с печатането на пари, намаляването на лихви по кредити и харченето за сметка на работещите бизнеси, сега корабът на международната икономика, натоварена с инфлация се приближава все повече към айсберга на кризата от 2007 и последвалите две критични години.  

Тази тема представи в рубриката си „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток, проф. д-р Милен Балтов.

Глобалните натрупани лихви по дълговете – или сметката в лихви, натрупана в 90% от 58 държави, генериращи 98% от брутния вътрешен продукт на света вече е 13 трилиона долара и расте.  Нямаше да е страшно ако това беше просто дълг, но това са лихви. Той расте по две линии – обема на самия дълг и по линия на лихвата. Ако преди близо 2 години, цената в случаи, когато се е поемал правителствен дълг е била 2,6%. В последното четиримесечие, тоест и към 2023 тази цена нараства на 7,1% - осреднена стойност за тези 58 най-развити икономики. Този процент се съотнася към самия дълг. А той е на ниво 298 трилиона долара или 342%.

С печатането на пари и опит да се избегне криза, чрез харчене, сега света е в инфлация, с изключение на Япония.

По думите на проф. д-р Милен Балтов, самата инфлация не би била страшна, ако не беше съчетана с друг парадокс. „От работещите хора и бизнеси, конкурентни на пазара и генериращи доход се изземват печалбите. Не открито, а под формата на обезценяване. И тези средства се пренасочат към хора и бизнеси с дългове. Отрицателните лихви в определен период  доведоха до този стимул да се вземат много повече дългове, на които в последствие успешният бизнес трябва да плаща сметката. Въпрос, на който за да стигнем дефлация, може да се отговори с по-високи лихви. До този вариант обаче трудно ще се стигне, защото много субекти са вземали и са харчили дълговете си във време, в което лихвите са били отрицателни. Сега са нужни смели държавни решения, но липсва лидерство“, коментира водещият икономист в ефира на Дарик.

Повече по тази тема, чуйте в звуковия файл от проф. д-р Милен Балтов: