"Аз не мога да дам мнение по отношение на инфраструктурата и доколко е била адекватна към събитията и дали са взети някакви мерки, нямам представа и на ниво български общини дали има планове по отношение на бедствия и аварии, но това, за което със сигурност всеки от нас трябва да мисли, е за климатичните промени. Имаме колеги в Гърция, в граждански организации, те от години ни казват, че температурите се покачват толкова драстично, че в Южна Гърция лятото е вече невъзможно да се седи. Трябва да се предприемат много по-критични и адекватни мерки, но и от друга страна и готовността за посрещане на тези промени", обясни в ефира на "Кой говори?" по Дарик радио Надя Шабани, изпълнителен директор на Българския център за нестопанско право, запитана какви може да са причините, които стоят зад трагичните събития от последните дни.
Днес, 8 септември, е ден на национален траур за жертвите, загинали при наводненията по Южното Черноморие в началото на седмицата. В природното бедствие загинаха четирима български граждани.
Според премера Денков сега е времето да анализираме в дълбочина това, което се случи, затова и ще бъде сформирана временна междуведомствена експертна комисия, която ще извърши проверка на състоянието на инфраструктурата и на причините за бедственото положение по Южното Черноморие.
"Главната причина за тези жертви е най-вече природата, но всъщност това ще се случва все по-често и тук можем да спорим има ли климатични промени, или няма. За съжаление обаче фактите показват, че подобни събития се повтарят по-често от обикновеното. Това, което можем да напавим, е да се опитваме да предотвратяваме броя на жертвите, доколкото е възможно. Първо да се подготвим и второ – да се пазим", каза от своя страна общинският съветник Иво Божков.
"Сега не е момент човек да упражнява красноречието си. Какво умно да се каже? Това, което ще кажа, не звучи красиво, но това не му пречи да е истина – инфраструктурата в България умира от старост вместо хората. Това не е естествено. Всеки път като се случи природно бедствие в България, властите са неподготвени. Хората са тези, които трябва да си отиват от старост, не инфраструктурата около тях. Ние дори сме късметлии по отношение на природата. Бихме могли да сме по-подготвени", коментира поетът и писател Иван Ланджев.
"Климатичните промени не могат да бъдат пренебрегнати, но както самите климатични промени не са естествен процес, така и начинът, по който отделните общества реагират на природни бедствия. Понякога "климатични промени" се използва като лозунг за бягане от отговорност", заяви социологът Георги Медаров.
Иво Божков от своя страна посочи, че няма как да се отрече, че климатичните промени са факт. По думите му всички последващи усилия трябва да се впрегнат в това да се избягват последиците от тях.
"Ние не осъзнаваме до каква степен можем с малки неща да предотвратяваме. Това означава да има дървета на всяка една улица от-до, всеки тротоар да е покрит със зеленина. Местата, на които няма дърво, се нагряват - правят града ни още по-топъл", коментира той.
Надя Шабани бе категорична, че самите ние сме си отговорни за това, че живеем в прекрасно зелен град, но много мръсен.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Още по темата
- “Голямото жури”: За смъртта на Синуар, отношенията между политици и журналисти и още…
- „Голямото жури“: България, политиката и защо вечно сме в някаква „чакалня“
- “Голямото жури”: За българския еврокомисар, изборите и политическите неволи у нас
- „Голямото жури“: Закони по кремълски, предизборен диалог и още теми