Вечерта на 9 юни, когато след съкрушителната загуба от крайната десница на Европейските избори президентът Еманюел Макрон обяви, че разпуска парламента, той бе убеден, че взима правилното решение.
Идеята на Макрон бе да предизвика нещо като електрошок сред избирателите и да ги мобилизира да защитят демокрацията пред заплахата от крайната десница. Той се надяваше също, че умерената част от десните и левите сили ще станат част от този общ подем.
На практика, обаче, има опасения, че могат да се окажат прави тези, които определиха хода на Макрон като игра на покер, която поставя като залог съдбата на Франция.
Националният сбор на Марин льо Пен не само че не спря, а напротив, ускори победния си ход и социологическите прогнози го кредитираха с последния момент с 36 % от гласовете, тоест близо до абсолютното мнозинство в парламента според правилата на мажоритарната изборна система.
Въпреки важните реформи и добрите макроикономически резултати постигнати през годините на Макрон, много хора в страната не смятат, че президентът ги разбира и че е решен да намери отговор на проблемите на всекидневието им. На първо място, според социологическите проучвания, това са високите цени, следвани от несигурността и престъпността, както и емиграцията, която според тях е излязла от контрол.
Програмата на крайната десница, освен че иска да наложи популистки мерки в третирането на имиграцията, в икономическата сфера се определя от повечето специалисти като по-скоро левичарска и разорителна за Франция.Но това като че остава на заден план за повечето хора. “Искаме да опитаме, да им дадем шанс да управляват”, казват мнозина, които виждат надеждата за обновление в лицето на 28-годишния председател и потенциален бъдещ премиер Жордан Бардела.
В ляво на политическия спектър сметките на Макрон също излязоха погрешни. Пред заплахата Франция - страната на демокрацията и човешките права - да се окаже завладяна от крайната десница, дори модерните и разумно мислещи социалдемократи в лицето на Рафаел Глюксман с тежко сърце подкрепиха Новият Народен фронт, който има шансове да събере 29% от гласовете. В него освен социалистите, комунистите и зелените, важна роля играе партията Непокорна Франция. Нейният лидер, Жан-Люк Меланшон, се смята за радикалист, който иска да разклати основите на парламентарната демокрация. Той е обвиняван в ислямо-левичарство и антисемитизъм. За икономическата му програма се смята, че би довела Франция до разруха и фалит.
Въпреки тези плашещи перспективи от дясно и от ляво, и въпреки неимоверните усилия на премиера Габриел Атал да проведе една компетентна и достойна предизборна кампания, обединението около президента се кредитираше в последните дни с не повече от 20% от гласовете, или на унизителното трето място. Не случайно дори едни от най-близките привърженици на Макрон започнаха да се разграничават от него. Особено тези, които хранят амбиции за следващите президентски избори.
Мнозина от поддръжниците на Макрон определят като безразсъдство и израз на наранено его решението му да разпусне парламента точно преди олимпийските игри, които се откриват на 26 юли във Франция. Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен заяви, че ще си подаде оставката веднага след изборите. А Франция я чакат от една страна, възможни остри, и не непременно мирни сблъсъци между радикално леви и десни сили в резултат на изборите, и от друга страна потенциални терористични атаки по време на игрите.
Изборите днес и следващата неделя се определят като скок в неизвестното. Ако Националният сбор получи абсолютно мнозинство, Франция я очаква период на т.нар. съжителство между президента Макрон и премиера Бардела. Извънредно е трудно да си представим при всички противоречия между тях как ще изглежда например икономическата политика, изразходването на бюджета или помощта на Франция за Украйна.
Но мнозина наблюдатели смятат, че липсата на абсолютно мнозинство ще бъде още по-опасен вариант, защото би изправило страната пред хаос. От крайната десница се пускат намеци, че в такъв случай Макрон ще трябва да подаде оставка. Президентът вече твърдо отхвърли подобна възможност.
Така или иначе, като че ли наблюдателите са съгласни само с едно - че идва краят на ерата Макрон във френската политика. А на какво ще положат началото тези избори, никой засега не може да предвиди със сигурност.
Автор: Бони Теофилова
