Застрашено ли е укрепването на външните граници и управлението на миграцията заради войната в Близкия изток - интервю с независимия депутат Елена Йончева по темата.

БНТ: Госпожо Йончева, по различен начин реагираха страните от Европейския съюз на новата война в Близкия изток. Трябва ли според вас да има единна позиция и каква да е тя?

Елена Йончева, независим евродепутат: "Европа няма единна позиция. Би трябвало да има, но тази единна позиция трябва да бъде реалистична и да е насочена към дългосрочните интереси на Европейския съюз. В момента, да, както вие правилно отбелязвате. Ето Испания, която обяви, че не подкрепя тази война, че тази война не отговаря на международните закони, даже не предостави своите военни бази, които са на нейна територия, за удари срещу Иран. Но трябва да имаме предвид също вътрешнополитическите особености в Испания. Там 68% от населението са против тази война, а в Испания, както знаете, има много силни антивоенни настроения. Други държави, като Германия, Унгария, Словакия, те подкрепят тези военни действия, считат, че режимът трябва да бъде свален и да бъде намалена всякаква опасност от ядрена ескалация, каквато е позицията на Чехия. Сред по-умерените държави може да назовем Франция, която въпреки това изпрати своите военни кораби, но с отбранителни намерения. Може да отбележим Великобритания, която предостави своите военни бази, но също с отбранителни аргументи. Може да видим Гърция, която също има по-умерена позиция. Така че Европа е разделена и тук са няколко причините. Първото, както казах, това е общественото мнение в Европа. Между 50 и 68% от населението е категорично против войната в Иран. Трябва да отбележим страха от увеличаване на енергоносителите, страха от тероризъм и накрая, може би най-важното – страха от бежанска вълна."

БНТ: А трябва ли според вас морално Европа да подкрепя стремежа на иранските протестиращи, на хората, които искат повече демокрация в Иран? И може ли това да стане без да има пряк ангажимент?

Елена Йончева, независим евродепутат: "Европа, Европейският съюз винаги е подкрепял морално стремежа на Иран към спазване на човешките права, към демократизация. Но това не е достатъчно. Според мен Европа има много повече лостове да работи заедно с ООН в тази посока и също така за оказване на хуманитарна помощ на гражданите на Иран. Но това, което Европа, мисля, че не трябва да прави, убедена съм в това, е да участва в активни военни, въобще във военни операции срещу Иран. Първо – заради нашата географска близост. Европа е изключително уязвима. Вие знаете вече, че имаше ракетни атаки срещу бази на европейски държави. Така че Европа е зависима от своето географско разположение. Второ – увеличаването на енергоносителите зависи много от нефта и газа, който минава през Ормузкия път. Той в момента на практика е блокиран. И ние виждаме 20% увеличение на цените на енергоносителите – 10% на петрола и 50 - 80% на втечнения газ. Тоест 20% от световния петрол, който минава през Ормузкия пролив, на практика е прекратен."

БНТ: Смятате ли, че има непосредствени рискове за сигурността на Европа, предвид тази географска близост?

Елена Йончева, независим евродепутат: "Очевидно. Тези рискове вече са налице. Имаме увеличение на цените на петрол, на цените на газ. Ние не знаем доколко ще бъдат още увеличени. В момента един барел стои 100 долара. Както чухме заплахите от Техеран, че може да стигне и до 200 долара. Така че вече рискът е налице. Риск от бежанска вълна също. Коментира се, имаме предварителни вече сценарии за това какво може да се случи в Европа. Риск от тероризъм. Европа наскоро излезе с предупреждение, че има такъв риск, защото войната в Иран прави по-непредвидими, от европейска гледна точка, реакциите на Хизбула, на други проксита на Иран."

БНТ: Какво е вашето отношение към бежанската вълна? И възможно ли е България да бъде сериозно засегната, ако продължи този интензитет на войната?

Елена Йончева, независим евродепутат: "Засега не трябва да има големи притеснения. Очаква се около 500 000 души, мигранти да влязат на турска територия, ако в следващите месеци се задържи този ритъм на войната. Голямата опасност може да дойде в момента, в който властта падне, има смяна на режима и най-вече ако започне гражданска война в Иран. Иран е населен от 92 милиона души. Само ще ви дам пример със Сирия, които са около 5 пъти по-малко като население. И покупателната способност на едно средно семейство е много по-ниска, отколкото на иранците. Какво може да се случи със силата на един такъв бежански поток? Счита се, че между 5 и 10 процента, ако започне гражданска война, от населението може да тръгне, голяма част към Европа. Това са до 9 милиона души. Откъде ще минат те? Основно се предполага, че ще минат през Турция. Границата между Турция и Иран е около 580 км. За иранците в този момент е безвизов режим. До 90 дни те могат да имат право да престоят в Турция. Но в същото време оттам минава голям нелегален трафик на афганистанци. В Иран има около 3,5 милиона афганистанци. Част от тях са бежанци от Афганистан, а други са вече второ-трето поколение бежанци. Така че голяма част можем да очакваме да се насочи към Турция, а България ще се окаже първата държава – европейска държава, вратата на този бежански поток. Пак казвам, става дума за до 10% от населението на Иран – това са 9 милиона души. На границата между Турция и Иран живеят предимно азери. Азерите са около 20% от населението на Иран. Така че потокът ще бъде предимно от азери, афганистанци, пакистанци. Преди около 10 дни гръцкият министър, който отговаря за бежанската тема, съобщи, че основният поток, ако има такава бежанска вълна, ще мине през Турция и България. В момента се изготвят планове в Европейския съюз какво може да се направи. Вие знаете – този план, който имахме за модернизация от доклада на Драги, той предвижда около 850 милиона инвестиции в модернизация и в конкурентоспособност. Сега изчисляваме, че цената трябва да бъде много по-голяма – към 1200 милиарда. За съжаление, този план, ако тази война продължи, ще претърпи провал, защото тези средства ще отиват вероятно към отбрана и към миграция, т.е. към справяне с бежанския поток. Така че се надявам, надявам се тази война да се прекрати колкото се може по-скоро. Това е в интерес на България.", цитира БНТ.