На работна среща с участието на журналисти, която се проведе в конферентната зала в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен, проф. д-р Васил Тодоров, който е началник на Отделението по диализа на МБАЛ „Сърце и мозък“ и лекарите от неговия екип – д-р Айгуля Акишева, д-р Павлина Димова, д-р Емилия Христова и д-р Гергана Тодорова, споделиха подробности, свързани с отбелязването на Световния бъбречен ден като посочиха и детайли от сферата на бъбречните заболявания.
Специалистите от високотехнологичния болничен комплекс са доказали медицинската си експертиза и това е само една от причините отделението по хемодиализа да бъде предпочитано място за лечение на пациентите от региона. „Екипът ни отчита нарастване на броя на консултациите в нефрологичните кабинети, в които помощ търсят все по-млади пациенти с бъбречна недостатъчност. Статистиката по отношение на бъбречните заболявания става все по-тревожна с всяка изминала година“, сподели пред журналистите проф. Васил Тодоров, началник на отделението по хемодиализа.
„Понастоящем 1 от 10 души в Европа има намалена бъбречна функция, като голяма част от тези хора не знаят, че имат заболяване. Честотата на хроничната бъбречна недостатъчност е около 10% в общата популация, което означава, че броят на всички болни по света е около 800 милиона, а в България те са вероятно около 700 000, като диагнозата не е поставена при всички. Основни причини за развитието на хронична бъбречна недостатъчност особено след КОВИД-19, са артериалната хипертония и захарния диабет“, посочи на срещата с журналисти проф. д-р Васил Тодоров.
Хроничната бъбречна недостатъчност засяга повече от 850 млн. души в света към 2019 г. и е причина за смърт повече от 3 млн. от тях. Понастоящем хроничната бъбречна недостатъчност се нарежда на 8-мо място като причина за смърт, но се прогнозира, че към 2040 г. ще заеме 5-о място.
Най-честите рискови фактори за развитието на хронична бъбречна недостатъчност са: високо кръвно налягане, захарен диабет, затлъстяване, увеличена консумация на сол, наследствено предразположение, злоупотреба с някои медикаменти, други хронични заболявания.
„Необходимо е да се повиши осведомеността за бъбречното здраве в обществото, да се извършват регулярни профилактични изследвания особено при пациенти със съпътстващи заболявания, за да се откриват рано хроничните бъбречни болести. Грижата за бъбреците е инвестиция за дългосрочно здраве и по-добро качество на живота“ – допълни проф. Тодоров.
Тази година денят е под надслов „Добре ли са бъбреците ви? Открийте навреме, запазете бъбречното здраве“.
Инициативата за провеждане на Световен бъбречен ден (СБД) е създадена през 2006 г., първият бъбречен ден е отбелязан и проведен на 9-и март същата година. Оттогава насам в повече от 100 страни по цял свят ежегодно се отбелязва Световния ден на бъбрека през втория четвъртък от месец март, каза още проф. Тодоров.
Проф. Васил Тодоров отново подчерта, защо всъщност е важен СБД:
"Защото честотата на бъбречните заболявания и честотата на крайния им стадий – хроничната бъбречна недостатъчност непрекъснато нараства".
Двата бъбрека изпълняват множество физиологични функции, като елиминират отпадните продукти на обмяната, поддържат постоянство на електролитите и водата, алкално-киселинното равновесие, регулират кръвното налягане, стимулират производството на червени кръвни клетки и др. Нарушенията на тяхната функция водят сериозно влошаване на здравето, включително влошаване на функцията на други органи и системи.
Чуйте в прикачения аудио файл, какво още каза проф. Васил Тодоров за слушателите на Дарик радио.
