“Съдебната власт не е толкова занулена. По шестобалната система сме на 2,5 или три на релси”. Тази оптимистична оценка на съдебната власт даде по повод решението на Конституционния съд от петък за промените, касаещи съдебната реформа в конституцията доц. Наталия Киселова в предаването “Кой говори” по “Дарик”. 

Конституционните съдии отмениха част от залегналите промени в съдебната реформа, които предколедно в края на декември м.г. депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ с подкрепата на ДПС в 49-ото Народно събрание (НС) приеха.  

Според преподавателя по право в СУ “Климент Охридски” Наталия Киселова, макар част от реформените да са отменени с решението на КС, то “не слага край на този свят”. Въпреки това тя подчерта, че е трябвало да се забави малко темпото, тъй като сме нямали нужда от “коледни подаръци като промяна в конституцията” - необходимо е било само да се прегледа добре правната уредба по отношение на разделянето на Висшия прокурорски съвет от Висшия съдебен съвет.

“Защото, първо, и досега имаше разделяне на съдии и прокурори (във Висшия съдебен съвет - бел. ред.), не в това съотношение да гарантира независимост на съда и кадровото развитие на съдиите да зависи от професионални съдии, но по отношение на разделението не беше добре обяснено, защото трябваше да се поддържа отделяне на част от органа, а не че се създава изцяло нов орган за съдиите, а се обособява нов за прокурорите. Това е първият проблем - той е как ще се развиват кадрово”, обясни доц. Киселова.

И продължи:

“Вторият съществен проблем е по отношение на ролята на главния прокурор в прокуратурата. Тъй като той според конституционния съд е самостоятелен орган, създаден още с конституцията през 1991 г, когато е приета и възстановяване на правомощията му да упражнява надзор за законност върху всички прокурори и това ще създаде вътрешно напрежение в прокуратурата”.

Според нея най-голямото достижение на конституционните промени е да се сложи в рамки на прокурорът - от районния обвинител до върховните прокурори, в гражданския и административния процес.

“Когато се счита, че има незаконосъобразен акт, се сезира съдът, съдът трябва да конституира незаконосъобразност, а не да се дават препоръки, да се правят проверки, ревизии”, каза доц. Киселова.

Тя подчерта, че преди КС да заседава по делото за съдебната реформа, е изтекла информация за решението - контролирано или случайно. Що се отнася до промените, доц. Киселова изясни:

“По отношение на съдебната власт начинът, по който беше направената промяната - имам предвид концентрирано около 160 плюс няколко народни представители без да се търси по-широка платформа в НС от конституционното мнозинство доведе до това първо, да се сезира КС от народни представители, второ, да се “удря” върху най-съществената институционална промяна за създаване на отделен от съда и прокуратурата орган и стремежът да се покаже, че конституцията е напълно нова, вместо да се стъпи на еволюцията на съдебната власт, всъщност доведе до това съдът да се стреми да върне съда в рамките на законовата уредба и, че съдебната власт не трябва да бъде прекалено конституционализирана извън основни органи и въпросната уредба да е въпрос на политическо решение и респективно на разбиранията на конкретно мнозинство как да се развива съдебната власт”. 

Киселова подчерта, че КС запазва промяната, че основен орган в рамките на съдебната система е съдът, прокуратурата и следствените органи, което макар да изглежда маловажно, ще бъде отправна точка за бъдещо развитие на законодателната уредба от гледна точка на разбирането на функционирането на съдебните органи.

По отношение на възможността за сезиране на КС, доц. Киселова уточни:

“Вече не само на ВАС и ВКС, а все съд, който разглежда правен спор може да се обърне по своя инициатива или по искане на страните дали приложимият закон е в съответствие на Конституцията.”

Доц. Киселова обясни, че досега нито един съд или съдебен състав не е успял да “пробие”, т.е. да бъде допуснато искането до разглеждане по същество. Въпреки това по-широката възможност за сезиране превъзпитава НС, според нея. 

“Досега в своята законодателна дейност НС беше доста безотговорното през цялото време си казваше: “Какво толкова като няма кой да сезира КС за моите закони”. То няма проблем да си приема, каквито си иска закони, сега обаче това е един косвен начин да се повдига въпроса не само теоретично в анализи за законодателството, но и през ролята на съда”, каза тя.

Гледайте и чуйте целия разговор в прикачените файлове.