Димитрий е роден в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите му го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий. След кончината на родителите си Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Димитрий загинал мъченически през 306 година - прободен с копие. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро.
Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българите и сърбите го почитат като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място, а светецът се почита като покровител на Солун. Името на Свети Димитрий е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.
Според народните поверия св. Димитър е брат близнак на св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а свети Димитър - зима".
В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е. идват зимата и студът. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича "Сиромашко лято". Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. На този ден стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпус, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агне.
Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след Димитровден - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци.
На Димитровден имен ден имат всички, носещи името Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка и сродни имена.
В България се отбелязва:
Професионалният празник на българските строители. Отбелязва се от 1996 г. с Решение 1133 на Министерския съвет 17 октомври 1996 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден).
Празникът на Сливен. Отбелязва се от 1992 г. с решение на Общинския съвет от 16 април 1992 г. в деня на църковния празник св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на катедралния храм "Свети Димитър Солунски" в града, построен през 1831 г.
Празникът на Видин. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1992 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на катедралния храм "Свети вмчк Димитър Солунски", чието строителство започва през 1884 г. и завършва през 1926 г.
Празникът на Община Айтос. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1993 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църква "Св. вмчк Димитрий Солунски" в града, построена през 1994 г.
Празникът на Болярово. Отбелязва се от 2011 г. с Решение 461 на Общинския съвет от 29 април 2011 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата "Свети Димитър" в града, построена през 1887 г.
Денят на Главиница. Отбелязва се в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата "Св. Димитър" в града, чието строителство започва през 1992 г. Църквата е осветена на Димтровден през 2005 г.
Празникът на Пордим. Отбелязва се от 2005 г. с Решение 196 на Общинския съвет от 11 ноември 2004 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Храмов празник на църквата "Св. Димитър" в града, построена през 1865 г.
Денят на Радомир. Отбелязва се от 1855 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Официално е обявен с решение на Общинския съвет от 1999 г. Храмов празник на църквата "Св. Димитър", чийто строеж започва същата година. Църквата е осветена през 1866 г.
