“Да, армия има и аз съм в нея”. Защо една жена се обучава за военен пилот и какво е да не те е страх от страха

Поредният гост в подкаста „В тренда” на darik.bg e курсантът младши сержант Сияна Янкова, която се обучава за военен пилот. Пред водещия Тодор Пантилеев тя разказа какво е да скачаш с парашут от самолет, да живееш във военен университет, както и за това каква е отговорността ни към родината. 

„Стигнахме до скривалището за минута, видяхме атаката по телевизията”: За нападението на „Хамас“ в Израел от първо лице

„Главното нещо, което ме привлече към професията на военен пилот е, че от много малка аз пътувам между България и Англия. Много често пътувах със самолети - влизах в кабината, разглеждах всичко, запознавах се с пилотите. Толкова ми се струваха вдъхновяващи тези хора. Още оттогава ми стана мечта да бъда като тях. Последните две години аз се замислих, че е възможно”, каза Сияна Янкова.  
 
„Реших, че не само ще се отдам на армията, но като цяло и на България. Направих избора да сe върна тук съвсем съзнателно с майка ми и по някакъв начин ми се искаше да ѝ се отплатя, за това, което тя ми е дала. Чувството за уют, което аз усещах, дори и да не бях в България. Красотата на фона на другите държави, в които съм била, ми се струва впечатляваща”, обясни тя

„Първоначалното нещо, което всеки трябва да има предвид, особено за специализация като моята летец пилот и по-конкретно изтребител, е, че трябва да се минат много тежки медицински изследвания във ВМА, които не са за подценяване. Това е главното, което спира много хора и е пречка за кандидатстващите да осъществиш мечтата си, понеже се оказва, че имат нещо заложено в тях, за което не са знаели, че е проблем. Например, диоптър, вестибуларният апарат да издържа на натоварванията за ориентация, симулатори, психологически изследвания”, добави кадетът. 

Максим Делчев за darik.bg: „Хамас” вярва, че Израел не трябва да съществува, за тях всеки евреин по света е цел

„Денят на един курсант във Военно-въздушното училище е доста дълъг. Не си представях, че времето ми ще е запълнено до толкова голяма степен – предполагах, че ще има натоварвания, психически въздействия върху мен, но самият ден започва малко преди 06.00 часа, след това има задължителни лекции, на обяд има кратка почивка, следват отново лекции до 16.00 часа. Така приключва един учебен или по-скоро работен ден, изпълнен с много учене, минимална почивка, строева подготовка”, каза още тя. 

„Ставаме сутрин – има сутрешна проверка, провеждаме физзарядка, обикаля се плаца, с цел доброто събуждане и тренировка. След това имаме малко свободно време, за да се подготвим до следващия строй, не се случва някой да се успи сутрин”, коментира още Сияна

“Радвам се, когато в един клас има ярко изразени индивидуалности”. Какво е да си съвременен учител

„За скоковете – няма да лъжа, беше страшно. Ако не ти е страшно, значи има някакъв проблем в теб. Човек трябва да се научи да владее това в себе си. Важно е хората да си дадат сметка, че има страшни неща в този живот и това не трябва да е тема, която да се избягва, а да се нормализира. Въпросът е до каква степен човек ще се научи да обработва тези чувства и как да се справя с тях”, обясни младшия сержант. 

„Заставаш в дадената позиция. Дават ти сигнал с потупване по рамото, това беше интересно първо преживяване. Скачаш и броиш до 1005, това ни го повтарят много пъти. 1001, 1002 и стигаш до 1005 и трябва да усетиш как парашутът се отваря. Първите моменти на скока човек не знае какво се случва. За мен беше много вълнуващо. Нещото, което се случи при мен е, че каската ми падна пред лицето и помислих, че съм пропаднала. В крайна сметка– бързо хващаш каската, слагаш я обратно както трябва, всичко по учебник, както са те обучавали, хващаш управлението на парашута, гледаш къде се намираш, трябва да се ориентираш срещу вятъра при кацане”, допълни тя. 

Защо някои астронавти ослепяват и има ли почва там, където няма гравитация: Димитър Фердинандов разкрива тайните на Космоса

 „Главното нещо, което според мен трябва не само курсанти, а и като цяло военната структура, макар че това и правим – да изучаваме военна история. Всички сме хора, винаги ще има неща, които трябва да се научим да разбираме, да се справяме с тях и да не се повтарят, това всъщност е най-важното. Човек, който се интересува от история, може да види, че дадени действия, реакции на хора, организиране на неща от групи хора, винаги са се повтаряли в дадени ситуации. Трябва да знаем защо се случват”, обясни Янкова.  

„Относно това дали има армия в България – да, има и аз съм в нея. Но трябва да продължим със съвместните мисии и всичко, което правим до момента. Ние работим по въпроса постоянно, правим всичко по силите си. За съжаление, в миналото не сме имали много добри попадения в тази сфера на държавата като цяло, но според мен има бъдеще”, увери тя.  

Ани Стоянова: Да отглеждаш дете в България понякога е като да говориш на стената и да духаш срещу вятъра

„Всеки един човек, дори тези, които критикуват нашата държава, изпитват дълбоко в себе си любов за нея. Видяла съм какво е да не изпитваш любов към държавата си от хора, които съм наблюдавала в чужбина и виждам, че това не присъства тук както там. Много по-лесно е човек да критикува. Може би това е нещо, което се е превърнало в заразно за нашето общество, но не отговаря на истината. Според мен  до голяма степен това е проблем, от който ще се отървем в доста скоро време”, заяви кураснтът младши сержант Сияна Янкова.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм