Смехът е най-честната форма на протест. Това сподели в предаването „В тренда“ Михаил Стоянов, познат на хиляди като Мишо Завинаги.

„Да си актьор не е да излъжеш хората, а да си повярваш“, казва Мишо. И вероятно именно в това вярване е чарът му – в умението да превръща ежедневието в театър, а театъра в огледало.

Той започва своя проект „Мишо завинаги“ по време на пандемията, „във времената, в които всички си блъскахме главите вкъщи“. Първите му видеа са правени в Paint – с елементарни фигурки, но с много наблюдение и точен хумор.

„Нарисувах няколко стикмена, записах гласа си под юргана и ги събрах. Когато го видях готово, се разплаках от кеф – нещо, което ми беше в главата, вече го има пред мен.“

Днес рисунките му са по-професионални, но авторът признава, че се страхува от „перфектността“. „Колкото по-гладко и Full HD става всичко, толкова повече губим човешката грешка. А точно тя е ценна – това, което е грешно, е истинско.“

Една от най-важните му анимации е посветена на домашното насилие – тема, която признава, че е била трудна и деликатна: „Исках да е откровена и тънка, да остане на ръба между абсурда и истината.“

Стоянов прави ясна разлика между света на киното и този на социалните мрежи: „В киното ти си част от цялото – огромна машина, в която всички работят за една история. В социалните мрежи си сам – режисьор, сценарист, монтажист и актьор едновременно.“

И макар да има активна публика онлайн, той гледа на инфлуенсърството с ирония: „Не се считам за инфлуенсър, но не го намирам и за обидно. Даже си мисля, че благодарение на тях България изглежда малко по-красива. Макар че всички почват да изглеждат еднакво – и това вече е страшно.“

Темите за обществото и политиката неизбежно присъстват във видеата му, но Михаил не се вижда като морален наставник: „Не искам да бъда пример или морален барометър. Аз просто правя грешки, живея и наблюдавам. Ако давам пример, то е без да го мисля.“

Все пак вярва, че дълбоко под цинизма хората си остават добри: „Преди време колата ми заседна в едно поле до Варна. Дойдоха непознати, спряха, бутнаха, помогнаха. И си казах – сто процента един от тях е гласувал за Възраждане, ама няма значение. Под всичко това си оставаме хора.“

На въпрос дали политиците имат нещо човешко останало, отговаря с усмивка: „Не знам. Гледам новините като реалити. Нямаме нужда от български сериали – новините ни стигат.“

„Артистът трябва да може да разсмее, но и да покаже. Не искам да бъда човекът с мегафона, който крещи. По-добре е да разсмееш човека, който иначе би изключил телевизора.“

Чуйте и гледайте цялото интервю в прикчените файлове.