“В един от тези дни дойдох в един дълбок сняг и седнах в студиото, прозорчето гледаше към Витоша и тя беше изключително красива и аз се почувствах на седмото небе, защото в един моменти усетих, че това е върхът, който човек, живял и роден в несвобода, може да изпита. Ти си в своето собствено, свободно радио. Има ли по-голямо щастие от това нещо? Настръхвам 30 години по-късно от тази история,” сподели един от основателите на първото частно радио в България, Петър Пунчев в днешното издание на радиопоредицата “За медиите - (само)критично.”
15 октомври 1992 г. FM+ започва излъчване, с което се дава начало на частните електронни медии в България. Вече 30 години има подобни медии в България.
“Хоризонтът не е много ведър”: Каква е журналистиката днес
Пунчев дебютира в родната журналистическа среда на 4 август 1981 г. в програма “Хоризонт” на Българското национална радио.
Той сподели, че почти веднага след падането на комунистическия режим са се появили първите частни медии. Това са били вестниците, защото тогава това е било по-лесно от създаването на електронна медия.
“Работих в здрава и свободна среда”.
Според него Стефан Софиянски е бил с основна заслуга за промяната на журналистическата среда след края на комунистическия режим. “Като първи, ние създадохме, променихме всички видове закони”, коментира той. “Посткомунистическите органи бяха много кооперативни, с много голямо желание участваха, за да се променят нещата”.
„За медиите: самокритично“: Газовата криза в Европа и ролята на медиите
“Това беше такъв пример за свобода, когато нямаше интернет”.
Той не следи мейнстрийм медиите, защото според него моралното ниво е изключително ниско. “Много е противно”, споделя той. “Липсата на критерии и ценности е факторът, който спъва, унижава и принизява българката журналистика”.
Пунчев е на мнението, че медиите в България не се справят добре с отразяването на войната в Украйна. Според него се дава поле за изява на хора, които са като “грамофонни плочи и говорят едно и също”. Все пак той сподели, че трябва да се представят и двете страни в конфликта, но по правилен и обективен начин. “Това е висшата степен на професионализъм”, допълни той.
Разговорът не премина и без да се обсъди влиянието на социалните мрежи. “Психарят дреме във всеки от нас, а Фейсбук отключи в много от големите психари в република България и по целия свят пълната свобода да бъдат психари на воля. Няма връщане назад”, завърши той.
За медиите (само)критично: От журналистиката на фронта до космическия боклук
В “Из медиите по света” Румяна Червенкова коментира разследване на “ProPublica” свързано с дезинформацията. Анализът е свързан с рекламните практики на Гугъл при неанглоезичните уебсайтове и разкрива как за компанията дезинформацията е печеливша, въпреки че публично се ангажира да се бори с нея.
“Рекламите на Гугъл са основен източник на приходи на сайтове, които разпространяват дезинформация, а за примери се дават сайтове от Бразилия и Босна и Херцеговина”, коментира Червенкова за откритията на анализа.
Контролът над рекламите в Гугъл не е като във Фейсбук. “Получените рекламни приходи потенциално се оценяват на милиони за хората и групите управляващи тези сайтове, като те правят пари и за Гугъл”, завърши тя.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
Още по темата
- Какво да очакваме от фестивала посветен на хорър филмите
- “Голямото жури”: За смъртта на Синуар, отношенията между политици и журналисти и още…
- Полк. Владимир Миленски: Да изгубиш трима пилоти за 3 години говори за болест в организацията на армията
- „Анализирай това“: Как малките деца се адаптират към новите партньори на родителите