С какви предизвикателства се сблъскват журналистите, осмелили се да разказват истории от държави във военен конфликт? Защо военната журналистика все по-често е оставена в ръцете на репортери на свободна практика и какви рискове крие това? Как се подготвят репортерите, преди да поемат към някои от най-опасните места по света? Отговори на тези въпроси, лични истории и опит от първо лице представиха в предаването “За медиите: (само)критично” журналистът Георги Тотев и фоторепортерът Георги Кожухаров. 

Двамата отразяват военни конфликти от 2012 г., когато е пикът на войната в Сирия, като последният им проект “Записки от Украйна” разказва историите на най-засегнатите от руската военна агресия в Украйна. Основатели са и на компанията  за визуално заснемане Lens2Lens, благодарение на която успяват да финансират рискованите си пътувания, оставяйки максимално независими от външни интереси. 

„За медиите (само)критично“: Журналистика за младите и поредна атака на „Възраждане“ срещу журналисти

По думите на журналистите фронтовата журналистика изисква много сериозна подготовка на всички нива - от документация и проучване на контекста, до осигуряване на контакти с местни хора и минаване на курсове за първа помощ. У нас такива организира фондация BulPress Photo. 

Тотев сподели, че с колегата му посещават инфарктните точки с лични средства. Журналистите споделиха, че вече дори в зони на активен конфликт има сравнително стабилни комуникации. Но това далеч не е било така в Алепо.

“Единственият начин човек да изпрати снимка беше от покрива на едно училище. То се ползваше като база от така наречените бунтовници. Този покрив беше покриван от снайперисти”, разказва Георги Кожухаров. 

И двамата споделиха, че не изпитват страх, когато отиват в зона на военен конфликт. За войната в Украйна успяват да разкажат истории, които имат пряка връзка с България. Единственият път, в който са засичат руската армия, е бил покрай Харков. Разказват общо девет истории. 

“Всичко започва от Варшава, където в момента, в който ние бяхме през април,  имаше концентрация на страшно много бежанци. След това проследихме пътя на хора, които са решили да се върнат от Полша в Украйна (в Киев),” коментира Тотев. 

“Продължихме с истории от Киев, показвайки как всъщност най-големият град в Източна Европа е останал с население може би на около 50%, отколкото е бил преди войната. Успяхме да се срещнем с кмета на Киев. Продължихме с градовете, където се водеха тежки сражения в околията на Киев. Градове като Буча, Бородянка. От северната част на Киев няма град, който за съжаление да не е станал печално известен през последните месеци,” допълни той.

В “Из медиите по света” Румяна Червенкова разказа как космическият боклук ще играе все по-голяма роля и близко бъдеще ще застраши Земята. Тя цитира медийни разработки, разкриващо как земната орбита се задръства все повече с боклук, като има приблизително 25 хиляди отломки по-големи от 10 см, проследени в орбита.

Журналистката обясни още, че в Орбита около Земята има 4 852 активни спътника и внушителните 2 300 сателита Starlink на компанията SpaceX на Илон Мъск.

Според споделените данни,  сателитните мега съзвездия нанасят много голяма вреда на работата на астрономите. Червенкова предупреди,  че изстрелването на нови космически кораби може да стане твърде опасно заради големия брой отломки. Този процес се нарича синдром на Кесрел. 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм