Вълните от екстремни горещини, които заливат Европа и България, вече не могат да бъдат пренебрегвани или определяни просто като „нормално лято“. Данните от метеорологичната мрежа на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) категорично доказват, че затоплянето е неоспорим факт. Това коментира в предаването „Агросвят” по Дарик проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

Всички регистрирани у нас горещи вълни с температури над 38°C са се случили през последните 30 години. Въпреки че абсолютният рекорд за страната от 45.2°C (поставен в Садово през далечната 1916 г.) все още не е подобрен, учените алармират за нещо много по-тревожно – повишаването на средните месечни и годишни температури.

През последните години се наблюдават последователни рекорди: най-топлият юли в историята е регистриран през 2012 г., следван плътно от юли 2024 г.

Проф. Гачев обясни, че един от най-неприятните феномени, свързани с климатичните промени, са т.нар. „тропически нощи“ – нощи, в които температурите не падат под 20°C. Те не позволяват на човешкия организъм да се възстанови от натрупания през деня топлинен стрес, което крие сериозни рискове за здравето. Освен преноса на горещ въздух от Африка, зачестяването на тези нощи се дължи и на „градските острови на топлина“, които изкуствено повишават температурите в големите населени места с няколко градуса.

Енергията на жегата: Защо високите температури носят наводнения?

Мнозина се питат каква е връзката между летните горещини и внезапните интензивни валежи, които причиняват бедствия в редица български общини. Връзката е чисто физична – по-високата температура води до по-интензивно изпарение от земната повърхност.

Топлият въздух има свойството да задържа много по-голямо количество влага. Тази влага носи в себе си скрита енергия от изпарението. Когато в атмосферата се задействат процеси на кондензация, тази огромна енергия се освобождава рязко и намира израз в екстремни явления: интензивни, краткотрайни, но изключително наситени валежи; силни ветрове и опустошителни градушки; смерчове и други опасни климатични прояви.

Учените са категорични: тъй като климатът е огромна система, човечеството не може да се „бори“ с него, а трябва бързо и адекватно да се адаптира към новите реалности.

Водният ресурс на България: Богатство или лошо управление?

Митът, че България е изключително богата на водни ресурси, трябва да бъде пречупен през реалността. Проф. Гачев обясни, че страната ни разполага с достатъчно вода, за да задоволи нуждите на населението и екосистемите, но основният ни проблем е в лошото управление и остарялата инфраструктура, а не в липсата на източници.

България заема едно от челните места в Европейския съюз по загуби на вода в преносната мрежа. Картината е силно контрастна – докато големи градове имат постоянно водоподаване, десетки малки населени места (например в област Перник) преминават на воден режим още в началото на годината. Малките местни водоизточници пресъхват бързо при липса на валежи, а липсата на стратегическо планиране и поддържане на гарантирани високи нива в язовирите през пролетта допълнително задълбочава кризите през лятото и есента.

Допълнителен проблем е разпокъсаността на отговорните институции. В момента за водния сектор у нас отговарят пет различни министерства и ведомства, между които липсва координация, а отговорността често се прехвърля при възникване на аварии или бедствия. Специалистите предлагат създаването на единен централен орган за управление на водите, работещ на парламентарен принцип, в който политиките, обществото и експертите да имат равен глас.

Положителен знак е, че в последните години темата за водната криза и климатичните промени влезе в предизборните платформи на всички политически сили, което показва, че държавата, макар и бавно, започва да обръща внимание на този стратегически проблем, подчерта още проф. Гачев.

Цялото интервю с него можете да чуете в прикачения звуков файл.