За писането като кръвопреливане ще говорим с автора на романа „Звезди под клепачите“ - журналистът и писател Николай Терзийски. Това е книга уж за смъртта, а всъщност за времето и любовта, които ни водят към безсмъртието.
Романът ни среща с три любовни истории в различни времена, в различни обществени реалности през 40-те, през 80-те и през 2020 година. Много тъжен личен момент отключва написването на романа – смъртта на баща му. Той е и прототип на двама от героите.
„Това е човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънце“, казва Николай Терзийски за баща си. Какъв е този детски спомен и защо фразата „смъртта на думите не може да надвие“ от стихотворението на Борис Христов „Кост от глухарче“ провокират да стигне до изводите, че няма време и няма смърт, чуйте в разговора.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
