Над сто хиляди в цялата страна изригнаха на протести срещу властта и нейните формални и неформални представители в лицето на Борисов и (най-вече) Пеевски. Из медиите мигом се пръкнаха всевъзможни разделители и проводници на опорни точки, чиято цел е да всеят разделение, да омаловажат и да разпилеят енергията на протестиращите.
Логично е, когато над 70% подкрепят протестите (https://darik.bg/agencia-mara-eto-kolko-procenta-ot-balgarite-podkrepat-protestite~509074.html) и толкова хора участват в тях, те да носят със себе си разнородни виждания, поведение, разбирания за ефективността на протестите и да предлагат всевъзможни рецепти и панацеи за поправката на общите проблеми.
Но липсата на всеобщо съгласие как да се оправи ситуацията не значи, че хората не са прави в общото си недоволство, което е толкова силно, че обединява привърженици и противници на еврото, цесекари и левскари, млади и стари, хора с користни мотиви да се настанят в някое властово гнезденце и такива с чисти идеали без апетити да се наредят на някоя държавна хранилка.
Но държавата ни има болезнени язви, които няма да се затворят, ако слагачи и амбразурчици хулят протестите и правят анализи кое е приемливо, кое неприемливо и чепкат детайли, сякаш се опитват да направят по-пухкава спихнатата възглавница, върху която дреме управляващата корупция.
Хората, независимо от своя интелект, пол, виждания и отношение към това да носят черни качулки са недоволни от:
- Хора с необясним произход на богатството да упражняват неформално контрол над изпълнителната, законодателната и съдебната власт;
- Феодалното подчинение на всевъзможни кътчета на страната, където хората са управлявани чрез страх, насилие и икономически натиск — не може да си намериш работа, ако не слушаш;
- Противопоставянето на горните хора, докарани с автобуси като жив щит, за да пазят статуквото и да “покажат и другата гледна точка”, въпреки че не могат да кажат защо са дошли на протест;
- Превземат се фирми, обсебват се имоти, отвлича се имущество от Нотариуси и Еврота с протекции от институции;
- Балъците плащат данъци, а тарикатите дерибействат и минават метър;
- Безброй хора са инсталирани на службички, за да взимат нереалистично високи заплати и бонуси, без да вършат кой знае какво, докато има недостиг на учители, лекари, санитари и независими читави хора, които да заемат премиерския пост;
- Все по-арогантното прокарване на политики и решения “на тъмно”, без обществено обсъждане и без идея за прозрачност, сякаш държавата е нечий частен холдинг;
- Превръщането на институциите в гумен печат — подписват, узаконяват и обслужват, без дори да симулират минимална независимост;
- Масовото усещане, че изборите не променят нищо, управляващите мнозинства се договарят в скутове, манастири, посолства и в сепарета на заведения;
- Чувството за безнаказаност: от битовото насилие до милионните схеми в енергетика, инфраструктура и обществени поръчки — всички знаят кой, всички мълчат, всички си траят “да не стане по-лошо и да си нямаме проблеми и ние”;
- Използването на медиите като бухалка — вместо да информират, те омаломощават, размиват темите, лепят етикети и превръщат реалните проблеми в “спор между две страни”, няма медии в класическия смисъл на думата, няма gatekeeper-и на информацията, има стойки за микрофони и истинската журналистика е изтласкана да пуска по нещичко веднъж на високосна в YouTube;
- Системният отказ да се реформират правосъдието, здравеопазването, образованието администрацията и службите, за да продължат да бъдат черни дупки, в които да изчезват пари, време и светлина;
Това не е изчерпателен списък. Но тези неща предизвикват недоволство, разочарование и гняв у мнозина по тъй универсален начин, както волейболните национали ни зарадваха с представянето си.
Това, че сме безкрайно разделени и се мразим помежду си, е едновременно истина, но и силно подпомагано в угода на статуквото.
Опитите нацията да бъде разделена във всеобщото ѝ недоволство може би ще успеят отново — с протакане, насъскване, активни мероприятия и опити за подмяна.
Но проблемът няма да бъде заметен под килима с лекота. Нетърпимостта е морална, икономическа и най-сетне: Национална.
А ако българското общество успее да се почувства като нация — ще успее да промени това, което не харесва и не иска повече да търпи.
