“Много са законите и нормативните актове, които имат нужда от подобрение. Но често имаме нужда от подобрение в обществен план. Да се подобрят ценностната ни система и морал, да бъдем водени от нашата съвест, да имаме общи цели и мечти за по-добър живот в страната, в която сме родени и израснали”, заяви Айлин Юмерова от Български център за нестопанско право в предаването “Кой говори?” по Дарик радио.
Гергана Куцева от Български фонд за жените сподели, че институциите трябва да отговарят за нуждите на гражданите, а организациите се застъпват за каузата и представляват дадена група пред държавните институции. Когато виждаме, че група хора е изключена от законодателството и достъпа и до определена услуга или ресурс, организациите се застъпват чрез различни методи за тази обществена група.
„Властта на гражданите“: Това не е просто бизнес
“Характерно за всички организации, работещи за човешки права, социална справедливост, върховеност на закона и т.н е, че са в постоянна несигурност, с нисък бюджет, с непостоянен екип и малко служители на трудови договори им са с трудови договори. Не мога да разбера нападките към гражданските организации, защото облагодетелстване липсва. Тези хора отделят много от личното си време, за да вършат обществена работа. Те могат да бъдат валидни, ако има държавно финансиране, но такова липсва, въпреки че се застъпваме за подобна идея и разработването на такъв механизъм. Въпреке че това не се случва заради политическата несигурност, е липсваща перспектива. Голяма част от финансирането идва чрез европейски средства и така наречения норвежки механизъм, но това не са външни донори, защото България е част от тези общности”, допълни Гергана.
Тя отбеляза, че за една организация е важно да има различни източници на финансиране, за да може да има свобода и независимост.
Айлин и Гергана разказаха повече за новата програма, която ще подкрепя граждански организации, работещи за утвърждаване на европейските ценности.
Властта на гражданите: Как се създава активно гражданско общество в България?
“Успяхме да спечелим много голямо финансиране от Европейската комисия на стойност от 5 млн. лв. и в рамките на средствата 60% ще отидат за директно финансиране на организациите. Те ще бъдат разпределени през три различни механизма. 2 млн. ще бъдат отделени за организационно-институционално финансиране. Целта е да помогнем организациите да следват мисиите си. Искаме да следват това, за което са създадени, а не донорски очаквания. Начинът, по който ще разпределяме финансиране, е начин, по който ще подкрепяме организациите в работата им. Даваме това финансиране предварително, което за съжаление, не е честа практика в България”, заяви Гергана.
Тя отбеляза, че поради липса на предварително финансиране много често нови организации не успяват да получат средства.
“Български център за нестопанско право инвестира усилия в подкрепата на гражданските организации вече повече от 20 години. Ние желаем да инвестираме нашите юридически знания, да предедем опит на малките и нови организации. Важно е да имаш възможността да комуникираш, да поправиш административни грешки. Това, което искаме да правим през програмите за развиване на капацитета, е да дадем знание на организациите за законовите изисквания и разпоредби. Важно е всяка организация да се управлява по прозначен и изряден начин, защото това е един от инструментите за тормоз”, сподели Айлин.
По-висока заетост на жените на пазара на труда, но още по-ниско заплащане
“Ние сме горди като донор, че подкрепяме създаването на редица колективи и организации от 2015 г. насам. Важно е и да говорим за финансирането на сектора. Ако няма финансиране и устойчивост, е изключително трудно да запазим активността, ентусиазма и вярата в ценностите. Трудно е да се осъществи застъпничеството за различни инициативи”, допълни Гергана.
На сайтовете на Български фонд за жените, Impact Drive и Български център за нестопанско право ще може да научите повече за възможността за обучения и финансиране.
Двете дами коментираха и темата за насилието, основано на пола, което отново скандализира обществото ни.
“Подобен вид инциденти трябва да се използват, за да говорим за дефицитите. Те могат да помогнат за подобряване на ситуацията на други жени, които изпитват трудности”, заяви Гергана.
Тя отбеляза, че законът третира споделеното домакинство или бивши съпрузи, но при насилието при интимни партньори не фигурира в законовата рамка.
“Поради липсата на понятия като интимна връзка и извънбрачни партньорства множество жени не са защитени при случай на домашно насилие. Въпреки опитите за промени, те все още не са осъществени”, допълни Гергана.
В своя репортаж Мариана Корчакова разказа за дейността на две организации от по-малки населени места в България. Това са сдружения „Хаячи“, разгръщаща своята дейност в Североизточния регион и сдружение „Млади, активни и креативни“, което се намира в село Куртово, община Карлово.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Още по темата
- „На всяка цена във властта“: Какви са възможните сценарии за следващото управление на държавата?
- Какво да очакваме от фестивала посветен на хорър филмите
- “Голямото жури”: За смъртта на Синуар, отношенията между политици и журналисти и още…
- Полк. Владимир Миленски: Да изгубиш трима пилоти за 3 години говори за болест в организацията на армията