Във вторник, 5 декември, вътрешните министри на страните от Европейския съюз дебатираха в Брюксел за актуалното състояние на Шенгенското пространство. Гласуване за приемане на България и Румъния обаче нямаше.
Миналата седмица стана ясно, че Румъния ще иска свикване на извънреден Съвет по правосъдие и вътрешни работи (СПВ), на който да бъде обсъдено присъединяването на две стъпки, с влизане на въздушните граници, от март 2024 гoдина.
"Това решение за приемането на България и Румъния в Шенген няма да бъде взето на СПВ, или поне не е задължително. Нагнетяването на очакванията към вчерашното заседание беше малко не на място. В момента, в който има някаква промяна на позициите на двете страни, които засега с в опозиция - Нидерландия и Австрия - тогава може да се свика извънредно заседание. Това може да стане и на заседание на посланиците и след това да мине като точка А или информативна точка на който и да е съвет". Това обясни в предаването "Кой говори?" по Дарик радио Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика.
"България и Румъния настояват решението за приемането им в Шенген да дойде преди края на годината. Доколкото става ясно от моите разговори в Брюксел, има разбирането от страна на Нидерландия, че това трябва да стане сравнително скоро. Все пак те трябва да минат през парламента, който днес се конституира, така че още в първите дни и седмици на новия парламент те се надяват да могат да вкарат това решение", посочи още Чернева.
По думите на зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика, по всичко изглежда, че докладът на Европейската комисия от последната проверка е много добър, оценката е била наистина позитивна - въз основа на тези резултати Нидерландия би трябвало да вдигне своите възражения.
"Оттук нататък въпросът е как ще реагира Австрия. Много е трудно в Европейския съвет да бъдеш в ролята на изолирания лидер. Аз мисля, че за Карл Нехамер това също няма да е много приятно. Особено ако лидер като Марк Рюте промени своето мнение и това стане ясно на Съвета", коментира още Весела Чернева.
Запитана има ли вариант България и Румъния да бъдат разделени по пътя към Шенген, тя обясни, че чисто формално откъм процес това е много трудно. Изисква специално усилие, процедури за разделянето им, включително и участие на Европейския парламент. А всичко това би отнело много повече енергия, отколкото това финално усилие в момента двете страни да влязат заедно.
На въпросът дали ако получим отрицателен отговор отново трябва да реагираме по-твърдо и решително, Весела Чернева отговори, че тази възможност винаги съществува, но България все пак досега е разчитала, че по тази тема тя трябва да си свърши работата, особено по отношение на върховенството на закона. "С промените в Конституцията - това е извънредно важно. Когато това се случи, България ще има вече основания евентуално да бъде по-твърда, ако това се налага", посочи тя.
По думите й меката дипломация се налага, защото все още имаме неща, които трябва да свършим.
"В ЕС в момента много се говори по темата по кои решения трябва да се гласува с единодушие. Все повече са гласовете, че трябва да има квалифицирано множество по важни за Съюза въпроси. За страните, които са средни или по-малки, гарантираното участие във взимането на решения е ценно само по себе си. В този смисъл не съм сигурна дали например страните като България биха подкрепили изобщо такава промяна", каза още Весела Чернева.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
