Малък е броят на донорските ситуации в България, когато говорим за сърце. Причините за това са няколко – по места лекарите не са материално стимулирани от една страна, а от друга – няма изградена единна система, която например всяка сутрин да ни информира има ли в болницата в малък град като Каспичан донор. Одобри ли се подобна система за ежедневна информация за потенциалните донори в цяла България, донорството би се улеснило.

Близнаци се родиха от ембриони, замразени преди 30 години (видео и снимки)

Това обясни пред Дарик радио един от най-добрите кардиохирурзи в България проф. Димитър Петков, началник на Клиниката по сърдечна хирургия и заместник-директор по лечебната дейност в УМБАЛ "Проф. Александър Чирков".

„Слава богу, кардиохирурзите и кардиолозите имаме алтернативата, наречена изкуствено сърце. В зависимост от това как пациентът се грижи за това сърце, то може да функционира 6, 7 или 8 години. Основно обаче ние го поставяме като мост към трансплантациите и се надяваме след известно време, когато се намери подходящо сърце за съответния пациент с изкуствено сърце, да го трансплантираме,” обясни проф. Петков.

22-годишен състезател спаси пет живота след смъртта си

Той припомни, че зората на изкуственото сърце у нас е била през 2002 година в същата болница, която тогава се управляваше от самия проф. Александър Чирков.

„Тогава бях на една специализация в Германия и донесох последния писък на изкуствените сърца в България. Днес науката напредва, сърцата стават все по-малки и лесни за имплантация в тялото, но имаме нужда от увеличаване на донорството,” категоричен е кардиохирургът.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм