Баба Марта е важен митологичен персонаж в българските традиции, а името ѝ е пряко свързано с началото на пролетния месец март.

Коя всъщност е Баба Марта? Легендите разказват, че месеците януари и февруари са братя – известни като Голям и Малък Сечко, които се отличават със студения си нрав. За разлика от тях, март е представен като тяхната сестра – Баба Марта. Тя обаче е доста капризна – когато е в добро настроение, времето е топло и слънчево, но ако се ядоса, студът и снегът се завръщат.

Каква е връзката между Баба Марта и месец март?

Март и Баба Марта вървят ръка за ръка с множество обичаи, които бележат прехода към пролетта.

Най-разпознаваемата традиция е подаряването на мартеници – усукани червено-бели конци, които носят здраве и късмет.

В народните вярвания месецът е изпълнен и с ритуали, свързани с прогонването на змии и гущери, както и различни предсказания, основани на поведението на прелетните птици.

Легендите за Баба Марта

Фолклорът представя Баба Марта като сестра или съпруга на Сечковците. В много предания тя им се сърди заради техните пакости, а резултатът е рязка смяна на времето – нещо, което и до днес свързваме с мартенските капризи.

Една от най-популярните истории разказва за възрастна козарка, която решила да изведе стадото си в планината в края на март, вярвайки, че Баба Марта ще ѝ изпрати хубаво време. Надявайки се, че ще се спогодят заради напредналата си възраст, старицата тръгнала с животните си. Баба Марта обаче се ядосала, поискала няколко допълнителни дни от брат си Февруари и донесла силни виелици и сняг. Оттогава тези дни се наричат „заемници“ или „броени дни“. Легендата разказва, че козарката и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в каменна местност, от която бликнала целебна вода.

Кои държави, освен България, спазват традицията с мартениците?

Макар че традицията с мартениците е характерна основно за България, тя се среща и в други балкански държави.

Народите в Северна Гърция, Северна Македония, Сърбия и части от Албания също имат обичай да връзват бели и червени конци за здраве.

В Румъния и Молдова тази традиция е известна като „марцишор“. Там мартениците се изработват в различни форми и често се носят като бижу.

Интересен факт е, че в градове като Яш и Брашов, дори при сурови зимни условия, на 1 март пазарите се изпълват с търговци, предлагащи тези амулети за късмет.

В някои региони мартениците дори се продават заедно с кокичета, символизиращи идващата пролет.

През 2017 г. обичаят с мартениците бе включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, което допълнително затвърждава неговото значение и дълголетие.

  Кои са Пижо и Пенда:

Легендата разказва за младите и хубави влюбени Пижо и Пенда, превърнали се в едни от най-любимите първомартенски образи заедно с Баба Марта. Пижо и Пенда са вдъхновили изработването на многобройни мартенички с техния лик, защото историята на любовта им се предава от уста на уста в народното творчество. Тя става символ на новото начало и възраждащата се пролетна природа.

Пижо и Пенда живели отдавна на територията на нашата страна. Пижо бил хубавец, напет и скромен младеж, който се славел с трудолюбието си и с благия си нрав. Той бил най-личният момък в цялото село. Бил много работлив и никога не се задържал на едно място - вечно помагал на някого и обикалял селото. Затова и бузите му били винаги червени. Пижо се влюбил в хубавицата Пенда още от първия път, когато я зърнал.

Пенда била най-красивата мома в цялата околия. Тя притежавала честна и скромна душа, била добра и много искрена девойка. Косите й били черни, а кожата й била най-бялата, която някой някога е виждал. Пижо бил запленен от нейната красота и я поискал за жена. Пенда също била избрала Пижо за свой спътник в живота.

Така двамата млади вдигнали голяма сватба, на която поканили няколко села, а хората, възхитени от хубавата двойка, решили да ги обезсмъртят в две фигурки - на червен момък и бяла невеста.

Така и до днес Пижо и Пенда ни наблюдават всяка година от мартеничките и ни напомнят, че силата на любовта облагородява човек и го прави безсмъртен.

Днес имен ден имат всички, които носят имената Марта, Мартина, Мартин, Евдокий и Евдокия.