„Една държава, едно семейство, едно общество може да бъде спасено и без механичното оръжие. То може да бъде спасено с оръжието на морала, на принципите на нравствеността.“ С тези думи историкът проф. Петър Стоянович постави акцент върху истинската същност на храбростта в специалното студио на Дарик радио по повод 6 май – Деня на храбростта и празник на Българската армия. В задълбочен разговор, посветен на традициите, паметта и ролята на армията в съвременното общество, професорът направи анализ, който ни връща към корените на националното достойнство.

Гергьовден: „Малкият Великден“ и паметта на предците

Проф. Стоянович припомни, че Гергьовден е уникален празник в нашия календар, защото преплита две фундаментални начала – воинското и земеделското. „Празникът не е случайно наречен Малкият Великден“, обяснява той, посочвайки, че Св. Георги традиционно се почита като закрилник на воините, но и на земеделците.

Според историка връзката с миналото е жива и тя не се нуждае от помпозност, а от осмисляне. Той призова всеки българин да потърси историята на своите предци – онези, които са оставили костите си по бойните полета, за да защитят родината. Това познание, по думите му, е достатъчно, за да мотивира всяко следващо поколение.

Идеологическата подмяна: Как комунизмът изкриви 6 май

В хода на разговора проф. Стоянович направи критичен исторически преглед на отношението към празника през годините. Той подчерта, че по време на комунистическия режим е правен целенасочен опит за подмяна на смисъла на Гергьовден.

„Тодор Живков го превърна в нещо изключително перверзно – ден на скотовъда, на овчаря“, споделя той. В този период фокусът е бил отместен от воинската слава към битовото празнуване с чевермета и гайди, за да се заличат спомените за „сакрално военния момент“ от царско време. Едва след 1989 г. този важен ритуал започва плавно да се възстановява, връщайки се към своята истинска същност като ден на българския офицер и войник.

Нужно ли е „рендосване“ на младите поколения?

Един от най-коментираните моменти в интервюто бе въпросът за казармата и военната дисциплина. Проф. Стоянович зае категорична позиция, че макар армията да е била „монстър“ в стария си вид, необходимостта от възпитание на характер остава актуална.

„Аз съм против хаотичното връщане на казармата, но сто процента подкрепям възможността да се помисли по един съвременен начин младите хора да минат през някаква форма на рендосване“, коментира той. Под „рендосване“ историкът визира подготовката за трудности – да спиш на студено, да се справяш с лишения и да осъзнаеш, че имаш отговорност към обществото, в което живееш.

21-ви век: Моралът като единствено истинско оръжие

За финал, професорът призова за по-висока гражданска култура и познаване на историята. Той отбеляза с болка, че „достойнството, честта, отговорността“ все повече се приемат като „вехти и изтъркани понятия“ от съвременното поколение.

„Света и политиката не започват от нас, те са измислени хилядолетия преди това“, напомни Стоянович, визирайки липсата на достатъчно познания дори у политиците. Според него, независимо от технологичния прогрес, обществото може да бъде спасено единствено чрез възвръщане на принципите и нравствеността, които са съхранили народа ни през вековете.

Гледайте цялото интервю: