„В армията няма значение от какъв род си, няма значение какви пари имаш – стартът е равен и е важно това с каква мотивация влизаш и колко искаш да дадеш от себе си.“ Това каза в специалното студио на Дарик „Денят на Храбростта“ старшина Виктор Павлов – курсант от Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, който уверено следва мечтата си да пази българското небе.

Според Павлов, военната професия е една от малкото, които предоставят чиста възможност за развитие, базирана единствено на личните качества. „За съжаление в много други професии нашето минало, нашите възможности и семейства оказват значение за това как ще се развие кариерата ни, но във военната професия, специално в авиацията, мога да кажа смело, че няма значение от какъв род си“, споделя той.

Вдъхновен от историята и паметта за своя дядо, обслужвал авиационна техника, Виктор избира пътя на пилота като най-престижното предизвикателство, съчетаващо интелект, дисциплина и чувство за дълг.

Истината за обучението: Между романтиката и суровата реалност

Често обществото вижда самолет и униформа, но Павлов разкрива, че ежедневието в Долна Митрополия е „изключително интензивно“. Има моменти на динамика, в които „нямаш време да се нахраниш или да пиеш вода“.

Интересен е неговият разказ за първия полет. Противно на клишето за моментална любов, в началото Виктор е изпитал физически трудности. „За съжаление си казах: „Защо избрах това нещо, за Бога? Не можеше ли нещо по-спокойно?“ След като тялото му се адаптирало към натоварванията обаче, дошла и магията на авиацията – възможността да види България отвисоко и да се влюби в „майка България“ от всички ъгли.

Родолюбие в 21-ви век

Павлов се разграничава от агресивните и показни прояви на патриотизъм, които често виждаме в социалните мрежи.

„За мен всеки млад българин може да бъде родолюбив, ако възприеме в себе си добрината, започне да помага на по-слабите и изучава историята си такава, каквато е била – без редакции“, категоричен е той. За него родолюбието не е свързано с омраза към чуждите интереси, а със стремеж към себеусъвършенстване и помощ към обществото.

Вяра и емоция в кабината

Въпреки че авиацията изисква хладнокръвие и желязна логика, Виктор е убеден, че пилотът не трябва да бъде просто „робот“. 

За старшина Павлов вярата е стълбът, който го държи здраво стъпил на земята. „Преди всеки полет се моля. Без вяра всичко, което правим, губи смисъл. Ние се ожесточаваме един спрямо друг и ставаме слепци“, споделя той.

Поглед към бъдещето

Курсантът мечтае да остане в Долна Митрополия като инструктор и призовава за модернизация на техниката. „Там се раждат летците. Имаме нужда от нова техника, за да отговорим на потребностите“, казва Павлов.

Гледайте цялото интервю: