България е сред 10-те от 43 изследвани държави, които са най-силно засегнати от насилието и тормоза в училище, а почти всяко пето дете у нас има емоционални и поведенчески проблеми.
Това каза омбудсманът Диана Ковачева, позовавайки се на данни от УНИЦЕФ и СЗО, по време на дискусия, организирана от нея, посветена на психичното здраве в училищата.
Най-често младежите не обръщат внимание, ако ги измъчват подтиснатост, тревога или мрачни мисли, много от тях споделят, че правят вредни неща, сочи проучване на УНИЦЕФ, а основната причина да не търсят помощ е това, че изпитват срам и притеснение, стана ясно по време на форума.
В повечето случаи замитаме проблемите под килима, защото ще нарушим имиджа на училището, сподели журналистът Мартин Георгиев, чийто син също е бил жертва на тормоз в училище.
"Това е, което наблюдавам. И второто, три деца срещу едно, имайки предвид делегираните бюджети. Извинявайте, но за директора, който си реди бюджета във времето на скъп ток и газ, това са 3000 лв. срещу 1000 лв. Мойте 1000 лв. делегиран бюджет за моето дете, естествено, са по-маловажни и проблемите се замитат", сподели той.
Насилието в училище: как да се справим с него?
Над 200 ученици са изпратили свои есета до УНИЦЕФ България, в които са описали своите преживявания, свързани с психичното здраве по време на пандемията, сподели Ивайло Спасов от УНИЦЕФ България и даде пример с няколко цитата, сред които и този:
"Откакто затвориха всичко заради пандемията, всяка вечер се събираме с приятели в нает от нас апартамент и пием. Някои от нас от скука, други от любов, трети просто защото не им се живее. Не им се живее трезво. Напоследък аз съм от този вид. Знаете ли кое е най-жалкото нещо в нашите реални светове? Най-жалкото е, че именно хората с които живеем са най-далечни."
Заради онлайн обучението и паник атаки варненски ученици търсят психолози
На въпрос какво най-често правят младите хора, ако ги измъчват подтиснатост, тревога или мрачни мисли, най-честият отговор е, че не обръщат внимание, а много от тях споделят, че правят вредни неща, каза още Ивайло Спасов.
"И последният въпрос "Какво според теб пречи най- често на младите хора да потърсят професионална помощ за психичното си здраве?" Много важно за нас, огромният, огромният процент казва, че изпитва срам и притеснение. Също голям процент казват, че не знаят към кого да се обърнат. По-малък процент казват, че нямат финансови средства или пък няма специалисти в тяхното населено място", обясни Спасов.
Ранна оценка на негативното въздействие на онлайн обучението, дискусии в часа на класния ръководител и обратна връзка с учениците и родителите са част от предложенията на Диана Ковачева за подобряване на психичното здраве в училищата. Според нея психолог или педагогически съветник трябва да има във всяко училище.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
