“Всяка година в началото на декември, наред с всички ежедневни и странични въпроси, все повече хора започват да се питат „Ще има ли сняг на Коледа?“. Това любопитство има няколко измерения. Отговорът може да има голяма практическа стойност, защото коледните празници са онези дни в годината, през които се осъществява голяма мобилност, както на близки, така и на много далечни разстояния. Ето защо е важно да се знае ще има ли сняг по Коледа, или не. Разбира се, освен практическа страна, въпросът има и немалка емоционална стойност. Тя е свързана с чисто субективните ни усещания, които връщат повечето от нас в детството и в приказките за Дядо Коледа/Мраз, Снежанка, джуджетата, елените и цялата приказна менажерия. А в тази част на света, неизменен „атрибут“ в тези приказни спомени са и шапките, ръкавиците, топлите дрехи, уютните къщи и по условие – винаги трябва да има и сняг. Снегът по Коледа в нашето съзнание е едва ли не нещо задължително, останало от детските години. Да не забравяме, че подаръците за Коледа (ако сме слушали) идват с шейната на Дядо Коледа.” Така започва анализа си в сайта Климатека Симеон Матев, автор в Климатека и доктор по климатология, защитил докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“.
Колко ще ни струва трапезата за Бъдни вечер и Коледа
Извън практичната и емоционалната част, свързани със снега по Коледа, д-р Матев прилага научен подход, при който изследва метеорологичните условия в страната за последните 31 години. На базата на получените резултати, той стига до отговора на въпроса, който поставихме шеговито в заглавието - Откраднаха ли климатичните промени Коледата ни?
В изследването, което стъпва върху минималния период от 30 години, заложен от Световната метеорологична организация (СМО) при търсене на климатични закономерности, се стига до заключения, които са облечени в авторитетът на научния подход. А всички знаем, че когато науката говори, и Дядо Коледа мълчи. Ето защо и самото изследване е направено за места, които са представителни за различните физикогеографски области и райони у нас, за да може напълно да отговорим в цялост на въпроса.
Грета Тунберг и 600 младежи съдят Швеция
Анализът на данни по отношение на наличието на снежна покривка сутринта на 25 декември за последните 31 години показва, че има най-голяма вероятност (85%) за наличие на сняг в средно- и високопланински места.
И да, колкото и странно да звучи, дори и на тези височини не всяка година има сняг. Дори на връх Ботев в Стара планина, който се намира на 2376 м. надморска височина, е имало Коледа без снежна покривка.
„Не беше лесно“: COP27 постигна споразумение за изменението на климата
От равнинната част на страната с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където “бяла Коледа” е имало в 43% до 55%. В тази зона влизат повечето големи градове на Северна България, като Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен и др. В София за последните 31 г. само в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.
Разпределено в десетилетия се установява, че най-снежният период е бил този между 2001 и 2011 година. Това с най-голяма сила се отнася за София. Ето как изглежда разпределението по градове и десетилетия. В таблицата прави впечатление, че все по-рядко имаме сняг за Коледа не само в столицата, а и в цялата страна.
Защо екоактивистите атакуват произведения на изкуството?
София | Пловдив | Варна | Плевен | Сандански | |
1991 - 2000 | 30% | 20% | 30% | 60% | 10% |
2001 - 2010 | 90% | 30% | 30% | 60% | 20% |
2011 - 2021 | 18% | 9% | 9% | 18% | 9% |
Според доклад на СМО, излязъл през октомври, Европа се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света. В доклада се посочва, че от 1991 г. до 2021 г. температурите в Европа са се повишили средно с 0,5 °C на десетилетие, докато средната стойност за света е била едва 0,2 °C.
Последната “бяла Коледа” в низините и равнините на България се е случила преди 10 г. – през 2012 г., когато в София има 1 см, във Варна 8 см, а в Плевен 18 см. Тогава снежна покривка има и в повечето райони на Северна и част от Източна България. Връщайки лентата назад, няма как да не споменем и 2001 г., която е може би най-снежната Коледа в нашата страна за последните 140 г. Тогава сняг има в низините почти навсякъде, а на места снежната покривка е с рекордна дебелина.
Седмицата започва с ниски температури и разкъсана облачност
Връщайки се назад в годините, се забелязват интересни метеорологични събития, които са се случили около Коледа. При анализ на данните за последните 70 г. в София се откриват твърде разнопосочни по вид метеорологични явления в дните около коледните празници имало е както типично сурови зимни дни, така и дни с почти летни стойности на температурата.
Температурата варира от -16,1 до 17,6 °С, което означава амплитуда от повече от 34 °С. За сравнение – въобще най-ниската измерена температура в станцията на НИМХ в кв. Младост 1, е била -27,5 °С, а най-високата 40,2 °С – или амплитудата е 67,7 °С. Голямо впечатление във фигурата прави и фактът, че 8 от 10 стойности са регистрирани през последните 30 г., което говори за нарасналата екстремност на климата през последните десетилетия, в резултат на климатичните изменения.
Екоактивисти заляха с доматена супа картината „Слънчогледи“ на Ван Гог (видео и снимки)
Ще имаме ли бяла Коледа тази година?
На самата Коледа има потенциал да очакваме максимални температури в нашата страна около и над 10 °C – стойности далеч от подходящите за сняг, но пък се надяваме необичайно топлото време да не окаже негативно влияние върху вашето настроение.
Краткият анализ за наличие на снежна покривка по Коледа показва, че поне за нашата страна „бялата Коледа“ е по-скоро мит, отколкото реалност. С изключение на планините, в низините и равнините вероятността за сняг по Коледа през последните години е под 50%, като в най-южните райони и по Южното Черноморие този процент пада на 10%. През последните 10 – 11 г. „бялата Коледа“ е дори „невъзможна“ (не се е случвала), като голяма роля има не само случайността, но и настъпилите климатични промени, при които сняг по нашите ширини през тази част на годината вали все по-рядко.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм