Българската образователна система продължава да се променя, но големият въпрос остава – дали тези промени са истински реформи или просто поредица от откъслечни действия. Това коментира в ефира на Дарик радио Люба Йорданова от организацията „Заедно в час“, като подчерта, че у нас все още липсва цялостен разговор за това какви млади хора искаме да излизат от училище.

Според нея промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които в момента се разглеждат в парламента, засягат няколко важни теми – подкрепа за ученици с различен майчин език, атестации и квалификации на учителите. „Тези промени са в правилната посока, но не са достатъчно добре обмислени и ефектът им няма да е този, от който системата има нужда“, посочи Йорданова.

Тя допълни, че част от предложенията дори могат да навредят: „Една от поправките предвижда учители и директори, получили най-ниската оценка при атестация, да бъдат директно освобождавани. Според нас това е притеснително, защото може да се използва като бухалка срещу неудобни хора в системата. По-правилно е първо да се осигури наставник и план за подобрение.“

Централизация и пренебрегнато обществено мнение

Йорданова изрази тревога от начина, по който се провежда общественото обсъждане на образователните промени:

„Бяха изпратени над 860 становища с повече от 2100 страници коментари, много от тях критични. Въпреки това не видяхме желание от Министерството на образованието и науката да чуе мнението на гражданите, на хората от системата и дори на учениците.“

По думите ѝ проблемът е дълбоко свързан със силната централизация:

„В образованието почти нямаме децентрализация. Активни учители, директори, родители и граждански организации често опират в стена, защото решенията идват само отгоре.“

Училището като урок по демокрация

Според Йорданова истинската промяна идва отдолу нагоре – от учители, ученици и родители. Тя подчерта, че училището може да бъде „урок по демокрация“, ако учениците реално участват в процесите:

„Когато има ученическо самоуправление, прозрачни избори и участие на децата в решенията, това е тренировка за демократично общество. За съжаление, на много места училищните парламенти са само проформа – изпращат се имена на представители, без реално участие.“

Спорни идеи: религия, телефони и тежък учебен материал

Йорданова коментира и някои от най-обсъжданите идеи в образователната реформа. Една от спорните идеи в пакета с промени е въвеждането на новия предмет „Религии и добродетели“. Според нея религиите трябва да се изучават в исторически, културен и философски аспект, но вероучение няма място в училище. Тя напомни, че това е посока, която се лансира от някои политически сили, но е в противоречие с препоръките на национални и международни експерти.

Друг дебатиран въпрос е пълната забрана на мобилните телефони в училище. Йорданова смята, че е нужно да има правила за ползването на устройствата, тъй като ранната употреба носи рискове, но централизирана забрана не е ефективно решение. По-успешен подход според нея е училищата сами да изработят свои политики, като в този процес се включат и учениците.

Тежките и претоварени учебни програми също остават сериозен проблем. „Учениците преминават през огромно количество материал, който след няколко години забравят. За сметка на това не развиват критическо мислене, умения за решаване на проблеми и адаптивност – качества, които светът днес изисква“, коментира тя.

Гледайте цялото интервю в прикаченото видео.