Има семейства, които смятат, че за всичко трябва да се грижи училището и че то е отговорно за всичко. Веднъж баща влезе в кабинета ми в НБУ и ме заплаши заради дъщеря си. Това каза бившият министър на образованието проф. Сергей Игнатов.

„Случаят беше много прост. Влиза един баща в кабинета. Аз бях ректор на НБУ. Вади един нож, забива го в масата и казва: „Моята дъщеря замина за Канада. И ако утре там, в Канада, се окаже, че никой не знае за този университет, ще ти отрежа главата“. Аз гледам спокойно, виждам, че човекът има проблеми, и казвам: „Добре“, разказа проф. Игнатов.

„На другия ден отивам на работа. Секретарката ми каза: „Той пак е в кабинета и охраната не може да го спре. Буен е“. Той дойде и ми каза:„В Канада знаят за НБУ. Ела да те черпя“.

По думите му има доста голяма критична маса от семейства, които смятат, че държавата е отговорна за всичко. „И ако имаме неуспех, той е свързан с комуникацията между институциите, било то детска градина или училище, и самите семейства“.

Проф. Игнатов обясни, че в някои социални кръгове техни представители даже си позволяват грубости и понякога дори агресия по отношение на учителите.

„Много е сложен този процес. Той изисква постоянен диалог между институцията и семействата. И там, където е налице такъв, имаме много добри постижения“, каза проф. Игнатов.

Според него не става дума само за оценките на НВО и за това как се представя училището. „Основното в детската градина и училището е да се създаде човешкото същество с всичките му добри качества“.

„Голяма е радостта да отглеждаш деца. Някак си появата на едно дете в семейството променя целия свят, не просто живота на тези хора“, смята той.

По думите му в такива моменти времето изчезва. „Тъй като ние всички живеем в едно линейно време, изведнъж се появява едно дете и се връщаме в началото на своя живот. Чрез израстването на това дете, детството отново е активно в живота на възрастните. Което показва, че времето е твърде относително възприятие“.

„Отговорността на обществото е твърде голяма. Първо да кажем исторически, че идеята за детството е продукт на Новото време. В древността и през Средновековието едно дете на 3 години, ако вече е проходило, започват да го използват за работа, когато не е в по-богато семейство“.

„Ние дори по археологически път, като гледаме играчките на тези деца, виждаме това. Сега има изобилие, тъй като в момента има и идеология, и култура, свързана с детството. Но то е продукт на Новото време“, обясни той.

Според него усвоявайки идеята за детството, ние все още сме в началото на тази култура.

„Слава Богу, България има определени успехи. И нашето общество полага много усилия за възпитанието на децата. Но едновременно с това наблюдаваме и обратния процес – на пълна безотговорност“, допълни той пред bTV.