България навършва 1 160 години от покръстването на българите и 1 170 години от създаването на глаголицата. Начало на честванията беше дадено снощи от патриарх Даниил. Празненствата за двата юбилея ще продължат три дни. Кулминацията е в старопрестолния град Плиска. Там патриарх Даниил ще отслужи тържествен молебен. Очаква се председателят на народното събрание Наталия Киселова да вземе участие в честванията.

На тази дата си припомняме за 865 година, през която княз Борис I приема християнската вяра и покръства българите. Припомняме си и за 855 година, през която братята Кирил (Константин Философ) и Методий създават глаголицата – първата славянска азбука, предназначена за превод на богослужебни книги и разпространение на християнството на славянски език.

За важността на покръстването на българите и фигурата на княз Борис I ни припомни проф. Илия Илиев от Института за исторически изследвания към БАН.

"Наложило му се да вземе това изключително трудно и променящо съдбата на българите решение – да промени езическата вяра с християнството. Но както и днес историците припомнят, това е един от големите цивилизационни избори, които големите личности в историята правят и които в крайна сметка определят за добро в случая бъдещето на техните народи", каза проф. Илиев.

Той коментира и че се спори за годината – дали е 864 или 865. 

"Но тъй или иначе са решили да бъде 865, тоест сега да бъде отбелязана една годишнина, макар и толкова малко кръгла, че сме на ръба на несериозното отношение към такива неща. Все пак на 100 години, на 150 години в най-лошия случай. Но така на 60, на 70 – това е някаква амбиция на хората, които в момента са на някакви позиции – по тяхно време да се осъществи някакви честване", коментира още професорът. 

1 170 години след създаването на българската азбука – глаголицата, проф. д-р Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН ни припомни историята зад тази годишнина.

"Аз не се наемам да гарантирам, че точно това е годишнината, но това е едно много важно събитие в духовния, ако щете в политическия живот на Първата българска държава. Много добре знаем, че в края на 9 век след краха на Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий, техните ученици се връщат в България и донасят тук създадената от Константин-Кирил Философ глаголица", каза тя. 

Проф. Бърлиева разказа и как с влизането на България в Европейсия съюз, разпространяването на кирилицата е било определено  като най-голям принос на България за Европа.

"Когато България влезе в ЕС, това беше изтъкнато като най-големия принос на България в общата европейска цивилизация. И дори една година по-късно беше отбелязано, че България беше отбелязано, че България е привнесла кирилицата като писмена система на ЕС, допринасяйки за мира и разбирателството на нашия континент", коментира още проф. Бърлиева.

Тя беше категорична, че е важно годишнини, празници и юбилеи, свързани по всякакъв повод с нашата азбука и история, да се отбелязват.

"Защото тези годишнини, празници, юбилеи създават интерес към темата, създават знания по темата и оттам поддържат традицията и създават национално самочувствие. Можем да използваме всички празници, свързани по някакъв начин с Кирило-Методиевската традиция, за да не може там, където България има безспорен принос, този принос да бъде неглижиран или да ни бъде отнет", допълни още проф. Бърлиева.