Технологичните и комуникационни сривове през 2025-а година зачестяват. Сред причините са увеличеното натоварване върху мрежите, както и слабости в инфраструктурата.

Последният срив на Google, който повлия на комуникациите, навигацията и други основни услуги повдигна въпроса: Готови ли сме за живот без технологиите.



Като майка на три деца, Йоанна счита за нейна отговорност да е готова за реакция в случай на нужда. В раницата си за спешни случаи има лекарства, тоалетни принадлежности, малко храна. Но и преносима соларна батерия, както и радиостанция.

„Всяко дете трябва да има организация със семейството си къде ще се срещнат в случай на ситуация. Моите деца знаят, че трябва да се приберат вкъщи, ако е безопасно. Ако не е безопасно, знаят, че в района, в който сме ние, има парк, където се очаква да бъдат разпънати пунктовете на институциите“, казва Йоанна Лечева.

Тя е спокойна за семейството си, но при ситуация като в Испания и Португалия, при която животът беше блокиран за часове заради липса на електричество, мобилни комуникации, транспорт и пос терминали Йоана не е сигурна, че институциите ще могат да реагират.

„Всеки от нас установи колко е зависим, особено ако и работата ти е свързана с това. Но мисля, че живот би имало и след интернет“, смята жената.

Освен кибератаки, сривове има и заради свръхпотребление и дори природни явления.

„Живеем в матрицата. Добре подготвена кибератака е напълно възможно да реализира подобен сценарий като в „Умирай трудно 4“. Колкото повече вървим в ерата на дигиталната трансформация, толкова повече наблюдаваме такива неща. И трябва да мислим за паралелни системи, които да ни защитават, но това значи допълнителни инвестиции“, обяснява доц. Златогор Минчев, Институт по информационни и комуникационни технологии към БАН.

От Българския червен кръст казват, че е добре всяко семейство да има план за действие.

„През главата на човек да минат много и най-различни варианти. Затова е добре да сме сигурни, че сме готови дори за едно по-голямо бедствие, като минем през стъпките, видим дали имаме раница, лекарства, радио. Когато спре комуникацията, ако имаме радио под ръка, можем да го включим и да чуем какво става“, посочва Ромуалдас Каминскас, дирекция „Мениджмънт на бедствията“ към БЧК.

Той съветва дори и малките деца да бъдат научени към кого да с обърнат при спешност.

„Миналата седмица се разхождам в един голям магазин и чувам по уредбата да се казва г-н еди-кой-си да дойде на щанд еди кой си. Това показва, че родителят в този момент р бил разсеян, но е научил детето си откъде да потърси помощ“, разказва експертът.

Добре е и всеки план за действие да бъде проигран, добавя той, предаде bTV.