Шест държави искат да запазят преходната национална помощ

България застава зад румънското предложение преходната национална помощ (ПНП) да продължи да се прилага и през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика – 2028–2034 г.

Въпросът е поставен официално на масата на Съвета по земеделие и рибарство на ЕС, който заседава в Брюксел на 28 и 29 септември. Инициативата е внесена от Румъния от името на шест държави – България, Кипър, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Това е записано в официален, разпространен до делегациите на държавите членки.

Искането идва в момент, когато преговорите за бъдещата ОСП навлизат в решаваща фаза. 

Четете още: МЗХ иска преходната помощ за сектор „Тютюн“ и в бъдещата ОСП

Какво искат шестте държави

Румъния и подкрепящите я държави настояват в бъдещото законодателство за ОСП да бъде запазена правната възможност за продължаване на преходната национална помощ през целия период 2028–2034 г.

Аргументът им е, че определени сектори остават структурно уязвими и са изложени на пазарни, климатични и други рискове. В позицията си държавите обръщат внимание и на животновъдството, където производствените цикли са дълги, а възможностите за бързо преструктуриране при промяна на пазарната среда са ограничени.

Ключов момент в предложението е, че ПНП се финансира от националните бюджети, а не от бюджета на ЕС за ОСП. Именно затова шестте държави посочват, че продължаването на механизма не би трябвало да намалява средствата, предназначени за общата европейска селскостопанска политика.

Българският прочит: тютюн и животновъдство 

За България въпросът не е абстрактен. В началото на 2026 г. Министерството на земеделието официално посочи, че страната настоява възможността за ПНП да бъде запазена при същите условия за секторите животновъдство и тютюнопроизводство. Ако механизмът бъде запазен в бъдещата ОСП, България ще може да продължи да използва национален ресурс за подкрепа на тези сектори и след края на настоящия програмен период.

За тютюна залогът е особено голям

За разлика от редица други сектори, тютюнът има ограничени възможности за използване на стандартни форми на обвързана подкрепа. Именно преходната национална помощ е инструментът, чрез който българските производители получават специфична подкрепа.

Особеното при сектора е и неговата териториална структура. Значителна част от стопанствата са малки, а производството е концентрирано в райони, в които възможностите за алтернативна заетост са ограничени. Затова ПНП има значение не само като доходна подкрепа, но и за запазването на земеделска дейност в редица планински и полупланински райони.

Председателят на НАТ-2010 Цветан Филев отдавна настоява България да защити продължаването на ПНП за тютюна в новата ОСП. Според него сред първите задачи пред сектора е именно защитата на интервенцията в европейските преговори.

„Това е единственият финансов инструмент, който е позволен да се прилага за сектора“, коментира Филев неколкократно и пред Agri.bg.

Какво може да се промени след 2027 г.

В настоящия програмен период ПНП постепенно намалява. За България схемата за тютюн е с намаляващ бюджет, като механизмът е предвиден да се прилага до 2027 г.

Краят на този период създава проблем – ако ПНП не бъде включена като възможност в бъдещата регулаторна рамка, националната подкрепа по този конкретен механизъм ще приключи.

Предложението на шестте държави е насочено не просто към размера на помощта, а към запазването на правното основание тя да съществува и след 2027 г.

Обсъждането в понеделник не определя бъдещите ставки и бюджети за отделните държави. То поставя въпроса дали държавите членки изобщо ще могат да продължат да използват този инструмент.

Какво означава това за българските фермери

Ако предложението бъде прието в рамките на бъдещото законодателство, България ще запази възможността след 2027 г. да използва ПНП за определени сектори. За страната ни това означава потенциално продължаване на инструмента за животновъдството и тютюнопроизводството.

При тютюна ефектът би бил особено пряк. Само по кампания 2025 г. по схемата са кандидатствали 8600 производители. За голяма част от тях подкрепата е свързана с икономическата устойчивост на стопанствата в райони с ограничени алтернативи за заетост.

При животновъдството аргументът е свързан с дългия производствен цикъл и необходимостта от предвидимост на доходите – именно сред мотивите, посочени от шестте държави в документа до Съвета.

Решението още не е взето

Предложението на Румъния, подкрепено от България, Кипър, Унгария, Полша и Словакия, е част от продължаващите преговори за ОСП 2028–2034 г.

На 28 септември министрите го обсъждат като точка „Други въпроси“ на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство. 

 

Информационната кампания "CAP4ACT: ОСП в действие” се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4act.agri.bg