Как ще се определя „допустимият хектар“ за подпомагане?

Преговорите за Общата селскостопанска политика след 2027 г. продължават, като по време на Кипърското председателство е постигнат частичен общ подход по проекта на регламент за Националните и регионалните планове (НРП).

Четете още: Какви индикативни ставки се обсъждат за новата кризисна помощ?

Ирландското председателство през периода юли–декември 2026 г. следва да придвижи преговорната кутия до октомврийската среща на върха, с цел постигане на политическо споразумение до края на годината.

Ако споразумението се забави след 2026 г., секторното законодателство няма да може да бъде прието през 2027 г. Това от своя страна ще забави достъпа на бенефициентите до средства от януари 2028 г. В този контекст стои и въпросът за позиция по евентуален преходен период.

Ето и някои основни изменения в определенията, които бяха представени по време на Комитета по наблюдение на 3 септември.

„Активен земеделски стопанин“

Предложението на Европейската комисия предвижда държавите членки да определят кои земеделски стопани се считат за „активни“, въз основа на обективни и недискриминационни критерии и при спазване на принципа на пропорционалност.

Основен въпрос в преговорите е необходимостта от задължително определение. Редица държави членки настояват за по-голяма национална гъвкавост, включително за възможност прилагането на определението за „активен земеделски стопанин“ да бъде доброволно.

Сред основните опасения е, че прилагането на допълнителни критерии, например основна професионална дейност, размер на стопанството или изискване за „активен принос към продоволствената сигурност“, може да доведе до допълнителна административна тежест и до необосновано изключване на стопани, които реално извършват земеделска дейност.

Посоката на дискусията е към запазване на подход, близък до действащата ОСП, при който държавите членки разполагат с достатъчна гъвкавост да определят приложимите критерии съобразно националните условия. 

„Земеделска дейност“

Земеделската дейност обхваща:
- производство на селскостопански продукти;
- и/или поддържане на земеделските площи в състояние, подходящо за паша или обработване.

В хода на преговорите редица държави членки изразиха опасения, че предходни редакции могат да се тълкуват като изискване земеделските стопани да избират и декларират конкретния вид земеделска дейност, включително за отделните парцели. Това би могло да създаде допълнителна административна тежест и риск от санкции.

Посоката на дискусията е запазване на ясната формулировка от действащата ОСП – „one or both of the following activities“, т.е. производство, поддържане или и двете, без ново задължение за избор и деклариране на вида дейност.

„Земеделска площ“ и обхват на допустимите площи

„Земеделска площ“ обхваща земя, използвана за извършване на земеделска дейност, включително когато е част от агролесовъдни системи.

Основен въпрос в преговорите е запазването на познатите от действащата ОСП категории обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи, включително съответните правила за земя под угар, разсадници и дървесни култури с кратък цикъл на ротация.

Основното опасение е, че предоставянето на по-голяма възможност на държавите членки сами да определят тези категории може да доведе до различия в допустимостта на площите и да затрудни съпоставимостта на данните.

Посоката на дискусията е към запазване на по-голяма приемственост с действащия Регламент (ЕС) 2021/2115 и на общи правила на ниво ЕС за основните категории земеделска площ.

„Допустим хектар“ и контролът от страна на земеделския стопанин

Предложението предвижда допустим хектар да бъде площ, която е на разположение на земеделския стопанин, като земеделската дейност върху нея се извършва под негов контрол по отношение на управлението, ползите и финансовите рискове.

Основният въпрос в преговорите е свързан с новия критерий за фактически контрол и начина на доказването му, допълнителната административна тежест и необходимите проверки.

Част от държавите членки настояват да се запази единствено изискването площта да бъде на разположение на земеделския стопанин. Други предлагат тя да се счита за предоставена на стопанина, освен при двойно заявяване или изрично възражение от собственика.

Посоката на дискусията е към търсене на баланс между гарантирането на реален контрол върху заявените площи и избягването на прекомерна административна тежест и нови доказателствени изисквания.

„Млад фермер“ – възраст, обучение и управление на стопанство

Предложението предвижда „млад земеделски стопанин“ да отговаря на определени условия, включително горна възрастова граница между 35 и 40 години включително, както и да бъде управител на стопанството.

Основните въпроси в преговорите са възрастовата граница и доколко на ниво ЕС следва да се определят изисквания за подходящо обучение или умения.

Някои държави членки предлагат да се въведе възможност възрастовата граница да достига до 45 години при определени семейни или социални обстоятелства.

Редица държави настояват изискванията за обучение и умения да не бъдат задължителни на ниво ЕС, а да могат да се определят от държавите членки чрез обективни и недискриминационни критерии.

Основни аспекти при директните плащания

Сред ключовите въпроси при директните плащания е външната конвергенция – намаляване на различията в нивата на директните плащания между държавите членки в ЕС, като се осигурят допълнителни средства, така че всички държави да достигнат средното за ЕС ниво на заделената сума по ОСП на хектар.

Сред останалите основни позиции на България са:
- запазване на Преходната национална помощ;
- приспадане на разходите за труд преди налагането на таваните на плащанията;
- възражение срещу националното съфинансиране по еко схемите и настояване досегашните еко схеми да останат 100% финансирани от ЕС.

Позицията е, че съфинансирането на едногодишните екологични ангажименти ще окаже натиск върху националния бюджет, върху успешното изпълнение на екологичните и климатичните цели и може потенциално да наруши равнопоставеността в ЕС.

Какво следва?

Предварителният график предвижда:

- края на 2026 г. – анализи за нуждите на планирането;
- края на 2026 г. – окончателно одобряване на препоръките на Комисията за ОСП и целево политическо споразумение по МФР;
- 2027 г. – одобряване на проектите на планове, в идеалния случай;
- януари 2028 г. – начало на изпълнение на новите планове за партньорство.

Информационната кампания "CAP4ACT: ОСП в действие” се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4act.agri.bg