
България може да разполага с по-голям финансов ресурс за земеделие и развитие на селските райони след 2027 г., отколкото през настоящия програмен период. Това обаче ще зависи от окончателното разпределение на средствата в новия европейски бюджет и решенията, които предстои да бъдат взети по време на преговорите.
Четете още: ОСП след 2027 г.: Какво договори България дотук?
Това стана ясно от думите на Марио Милушев, директор на дирекция „Стратегически планове по ОСП II“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия (ЕК). Той участва в среща със земеделски производители в Стара Загора, посветена на бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2027 г.
Още в началото на представянето си Милушев предупреди, че обсъжданите финансови параметри не са окончателни.
„Всичко е още предмет на преговори. Тоест всичко, което кажа в момента, може да се промени“, подчерта той.
По думите му се очаква на 21 ноември председателят на Европейския съвет Антонио Коща да представи ново предложение за европейския бюджет, което може да промени част от досегашните разчети.
6,2 млрд. евро за ОСП в България, но възможностите не свършват дотук
Според представените разчети за България са предвидени 20,4 млрд. евро в рамките на бъдещия План за национално и регионално партньорство, като 6,2 млрд. евро от тях са обособени за Общата селскостопанска политика.
На пръв поглед сумата изглежда по-малка от средствата, с които страната разполага през настоящия програмен период – 7,89 млрд. евро. Милушев обаче обърна внимание, че директното сравнение не дава пълната картина.
„България в момента има 7,89 млрд. евро за ОСП за този период. В бъдеще са гарантирани тези 6,2 млрд. плюс целта за селските райони – 1,42 млрд. евро, тоест вече имаме 7,6 млрд. евро“, обясни той.
Освен това страната ще разполага и с други средства в рамките на националния план, част от които могат да бъдат насочени към селските райони, инвестиции и иновации.
„Има тези 13 милиарда, които са необособени кохезионни средства, като от тях 8 милиарда са за най-слабо развитите райони, тоест селските райони попадат там“, посочи Милушев.
По изчисленията му, ако от този ресурс бъдат насочени само около 290 млн. евро към земеделието и селските райони, общата сума ще достигне нивото на настоящия програмен период.
„А те ще са повече, защото тук има иновации и така нататък. Вече се изравняваме с предишния период“, коментира той.
Допълнителна възможност представлява и предвиденият бюджет за гъвкавост, от който за България могат да станат достъпни около 1,3 млрд. евро.
„Бюджетът за България за Общата селскостопанска политика и селските райони като цяло е по-голям. Отново да видим какво ще бъде новото предложение“, обобщи Милушев, като подчерта, че става дума за възможности, зависещи от окончателните решения.
293,7 млрд. евро остават обособени за европейските фермери
На европейско ниво Ирландското председателство предлага намаление на общия бюджет на ЕС с 8%, или със 159,4 млрд. евро спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия.
Въпреки това за Общата селскостопанска политика не се предлага намаление на обособения финансов ресурс.
„Това, което е важно за нас, които сме в тази зала, е, че за Общата селскостопанска политика поне Ирландското председателство предлага да няма промени. Тоест 293,7 млрд. евро остават за Общата селскостопанска политика“, заяви Милушев.
Той уточни, че тези средства са предназначени за конкретните интервенции по ОСП.
„Това са обособени пари, които никой не може да пипне“, подчерта представителят на ЕК.
В същото време предложението предвижда намаление с 30% на кризисния резерв – от 6,3 млрд. евро на 4,41 млрд. евро за целия период.
„Комисията предложи, ако го разделите на седем, 900 млн. евро годишно. Сега с Ирландското председателство става 630 млн. евро годишно“, обясни Милушев.
Той посочи, че това съответства на размера на сегашния кризисен резерв.
Допълнителни 45 млрд. евро могат да станат достъпни още от 2028 г.
Сред важните промени в обсъждания финансов модел Милушев открои и възможността за по-ранно използване на част от средствата, предвидени за гъвкавост.
Първоначално този ресурс е трябвало да бъде достъпен на по-късен етап от програмния период, но според новото предложение за фермерите и селските райони той може да бъде отворен още през 2028 г.
„Това са едни допълнителни 45 млрд. евро. Може да влезем в дискусия, да ви обясня повече, но това са допълнителни средства за земеделие и селски райони“, посочи той.
Запазва се и предложението най-малко 10% от определен финансов ресурс в националните планове да бъдат насочени към селските райони, което според представените разчети възлиза на 48,7 млрд. евро на европейско ниво.
Таваните и намаляването на плащанията остават на масата на преговорите
Милушев коментира и някои от най-дискутираните предложения за бъдещата ОСП, свързани с директното подпомагане.
По думите му в позицията на Ирландското председателство се запазва задължителният характер на дегресивността при базовото плащане, но се предлагат промени в праговете.
Запазва се и предложението за задължителни тавани на базовото плащане.
„Задължителният характер на таваните за базовото плащане остава, тоест предмет е на преговори. Не се знае дали ще има, или няма“, уточни той.
По отношение на бъдещата структура на ОСП Милушев обясни, че засега се запазва предложението политиката да бъде част от общите национални и регионални планове. Европейският парламент обаче предлага ОСП да бъде отделена от този общ регламент, което създава допълнителни разминавания между позициите на институциите.
„Това в момента малко блокира преговорите“, посочи представителят на ЕК.
Милушев подчерта, че дискусиите продължават и нито финансовата рамка, нито окончателният модел на подпомагане са договорени.
Целият материал вижте във видеото.
Информационната кампания "CAP4ACT: ОСП в действие” се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4act.agri.bg
