Връщане на правилото N+3, по-бърз достъп до средства при кризи, по-силна защита на фермерите по веригата и възможност на европейско ниво да бъде забранена продажбата на земеделски и хранителни продукти под себестойност. Това са част от предложенията, около които се обединиха девет европейски държави на среща в Братислава.
Четете още: Предложение: До 5000 евро подпомагане да освобождават от проверки за „активен фермер“
В разговорите участваха страните от Вишеградската четворка, България, Хърватия, Румъния, Словения и Италия. Те приеха три общи декларации – за бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2027 г., за реакцията на ЕС при природни и пазарни кризи и за борбата с нелоялните търговски практики.Нашата страна е представена от заместник-министърът на земеделието Красимир Чакъров.
„Това са адекватно финансиране, предвидимост за земеделските производители, достатъчна гъвкавост за държавите членки и реално опростяване“, посочи той като основни условия за бъдещата ОСП.
Връщането на N+3 трябва да намали риска от загуба на средства
Сред конкретните предложения е отново да се прилага правилото N+3 при разходването на средствата по ОСП.
Според българската страна това би дало повече време за изпълнение на инвестиционните проекти и би ограничило риска част от европейското финансиране за земеделие и селски райони да бъде загубено заради невъзможност да бъде усвоено в по-кратки срокове.
София настоява и преходът към новата ОСП след 2027 г. да бъде плавен, без прекъсване на директните плащания и без нови административни и финансови тежести за стопаните.
„Земеделските производители трябва да бъдат стимулирани, а не поставяни пред непропорционални административни и финансови тежести“, заяви Чакъров.
България отново е поставила и въпроса за Преходната национална помощ, която според Министерството на земеделието трябва да остане инструмент за подкрепа на чувствителните сектори и на икономиката в селските райони.
България отново поиска отделно плащане за маслодайната роза
На срещата в Братислава страната ни е повторила и едно от своите специфични предложения за бъдещата ОСП – въвеждането на интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“.
Искането вече е поставяно от България и на заседания на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.
Идеята е специфичните проблеми на розопроизводството да бъдат отчетени отделно при бъдещото подпомагане, вместо секторът да разчита единствено на общите инструменти на ОСП.
От помощ след бедствието към предварително подготвена система
Втората декларация е насочена към един от все по-сериозните проблеми за европейското земеделие – честите природни, климатични и пазарни кризи.
Позицията на България е, че сегашният подход, при който подкрепата често се търси едва след настъпването на щетите, трябва да се промени.
„Необходимо е да преминем от реакция след настъпването на кризата към по-добре подготвена европейска система за управление на риска“, заяви Чакъров.
Сред обсъжданите възможности са по-лесни механизми за бързо освобождаване на средства при сериозни загуби на продукция, недостиг на фуражи и други извънредни ситуации.
Целта е фермерите да знаят предварително на каква подкрепа могат да разчитат, вместо всяка криза да води до нови преговори между държавите и Европейската комисия.
Забрана за продажба под себестойност?
Третата обща позиция засяга отношенията между производителите, доставчиците и търговците.
Държавите настояват за преразглеждане на европейската директива срещу нелоялните търговски практики, така че правилата да бъдат по-актуални и да се прилагат по-еднакво във всички страни от ЕС.
Сред по-съществените предложения е Европейската комисия да проучи дали на общоевропейско ниво може да бъде въведена забрана за продажба на земеделски и хранителни продукти под себестойността.
Ако подобен подход бъде разработен, разходите трябва да се определят чрез обективни и прозрачни показатели.
Това е особено чувствителен въпрос за производителите, които от години поставят проблема с неравностойната преговорна позиция спрямо по-големите участници по хранителната верига.
Държавите искат също по-добър обмен на информация и по-тясно сътрудничество между националните институции при трансгранични случаи на нелоялни практики.
„Нашата цел е една – земеделските производители да имат по-силна позиция, когато преговарят по веригата, да разполагат с предвидима подкрепа и да могат да разчитат на бърза и ефективна реакция при кризи“, обобщи Красимир Чакъров.
Информационната кампания "CAP4ACT: ОСП в действие” се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4act.agri.bg
.jpg "МЦ МАРКОВС разширява грижата за пациентите с апаратен лимфодренаж")
