Родопите приютиха баба и внучка от Украйна, на които им се налага да бягат за втори път през последните няколко години от дома си, заради военни действия.  През 2014 година на Евгения и Юлияна  се изнасят от Мариупол . Тогава намират спасение в Одеса. За съжаление през февруари им се налага отново да бягат заради руската инвазия, но този път далече от родината си. Те се озовават в едно от най-малките родопски села Тешел, в община Девин. Въпреки перипетиите, усмивката не слиза от лицето на Юлияна.

 „Бягаме от войната за втори път. Сега сме в чужда страна, но ни приеха като свои се чувстваме така все едно сме си в къщи, за което сме много благодарни“, споделя Юлияна.

Евгения, която е учителка по професия също споделя през сълзи своята благодарност, към хората които им помагат в този труден момент.

„Искам да изразя голямата си благодарност към българския народ, че ни приеха по този начин“, споделя възрастната жена.

Двете първо получават помощ от приятели, след което съдействие от БЧК – Смолян,от  хотелиера Иван Кисьов и от Туристическо дружество „Родопея“ в лицето на Тодор Тодоров, Сергей Генчев и Георги Колкьовски.

 „Ние не се отчайваме, тук намерихме нови приятели. Приютиха ни добри хора, първо в Смолян, после и тук в Тешал. Чувстваме се добре, хората ни помагат да се адаптираме. Водят ни на разходки и екскурзии. Запознаха ни с почти цялата история на Родопския край. Това беше безумно интересно“, разказва още Юлияна.

На Евгения и Юлияна им е мъчно за домът им и не знаят дали вече има къде да се завърнат при евентуално спиране на войната, тъй като вестите които получават не са никак добри. Но все пак гледат напред и в краткосрочен план ще се стремят да се устроят и да живеят нормално далеч от родното си място. Те  не губят надежда, че все пак ще има добри дни за Мариупол, Одеса и въобще за Украйна.