Обстойно международно проучване, направено в 23 държави, показва че след пандемията около 68% от мениджърите са страдали от бърнаут или прегаряне. Тази тема представи в рубриката „Икономистът говори“, проф. д-р Милен Балтов.

По думите му, е по-важна тенденцията. Тези данни се появяват сега при условие, че само до преди две години, проучването е показвало прегаряне на емоциите при 43% от хората, работещи на отговорни позиции.

„Иначе казано, постпандемичен скок на мениджърите, които са в това прегарящо състояние. То ти позволява да работиш по-добре под адреналин, но реално си на едно влакче на ужасите. Донякъде ти е забавно, но в един момент стресът води до изчерпване на силите и на емоциите. В основата на всеобщото изтощение стои пандемията и динамичните процеси след нейното приключване. „Майкрософт“ имат преки наблюдения и специално през платформата им за онлайн срещи Microsoft Teams. Те установяват, че само в рамките на три години от февруари 2020 до март 2023, броят на конферентните срещи през приложението е нараснал с три и половина пъти. А с 32% е нараснал броят на обменените съобщения. Тук говорим само за приложенията на една компания. А това означава нещо, което не е било част от старото нормално или толкова много видеоконференции“, коментира проф. Балтов.

Икономистът допълва информацията с огромен ръст на изпълняващите по-отговорни функции през последните години. „Мениджърите само в САЩ вече наброяват 19 млн. души. След 2020 година има още по-сериозно нарастване на управленските позиции или на т.нар. мениджъри – с 60 на сто. Успоредно с това обаче след пандемията критериите за тази позиция се променят значително“, допълва той.

До 2007 година преобладават изискванията към мениджърите да умения да управляват материални и финансови ресурси, социални умения и да могат да се справят с информационните потоци.

По-късно обаче информационните потоци рязко нарастват и с тях и изискванията към ръководните кадри. И днес водещ критерий е социалните умения на фона на рязък спад по отношение на показател „управляване на материални и финансови ресурси“.

„Така мениджърите са изправени пред нови предизвикателства, защото рутинните дейности се заменят с нови. Всъщност се променя и начина, по който един управител трябва да управлява служителите. Вече отсъства прекия контрол и управление. Друга новост, която води до допълнителен стрес е вида служители. До преди 2000 г. екипите с ръководни кадри са били в състав себеподобни. Сега съставът е разнороден като цвят, пол, възраст или директно казано с толерантност към различните.

Ако трябва да се обобщи – новите мениджъри трябва да свикват в нова среда и да се изявяват като мотивационни лидери, за да стимулират процесите. Да създават контакти, да имат силно изразена емоционална интелигентност и да внушават доверие“, коментира още икономистът проф. д-р Милен Балтов. Той акцентира и върху друг въпрос:

На какво се случва на най-високите етажи на ниво изпълнителни директори?

„Също, претоварването е в своя пик. Днес много малка част от тях имат лукса да работят поне през половината от времето в годината самостоятелно. Дори за последните години свободата да пътуват много, да ходят в командировки е силно ограничена. Но това се смята за контра продуктивно“, твърди той.

Проф. Балтов направи сравнение с очакванията за промени през 60-те години на миналия век и нестабилността в света на икономиката днес.

Цялата тема, чуйте от него в звуковия файл: