Маргарита Стоянова Младенова e родена на 25 април 1947 г. в Свищов. Тя е режисьор, педагог. Следва органична химия във ВХТИ в София. Завършва режисура за драматичен театър при проф. Ф. Филипов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1972). Дебютира с „Малко е да си добър” – по „Масовик” – В. Розов в ДТ – Силистра (1972). Работи в ДТ – Силистра, ДТ – Русе, Държавен сатиричен театър, Театър „София”, художествен консултант на ДТ – Сливен, основателка (съвместно с Иван Добчев) и директор на Камерен студиен театър „Сфумато” (по-късно ТР „Сфумато”). Асистент (1975-88), професор (1991) в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Води (съвместно с Ив. Добчев) експериментален клас за актьорско майсторство по алтернативна програма на обучение (1991-95) и клас по режисура за драматичен театър (1995) в НАТФИЗ.
Тодора Радева пред Дарик за „Прочети София“ и силата на личните истории
Заедно с Иван Добчев основават своя театър-лаборатория – Театрална работилница „Сфумато” (1988), в която работят съвместно и до днес. Създала е над 150 постановки за драматичен театър, телевизия и опера по текстове на български, руски и западноевропейски класици.
„Грети е ужасно взискателна, всеки път тя изисква някаква крайност на присъствието и необратимост. Търси особена енергия, която не винаги се получава и това понякога я изнервя. Често след представление тя казва, „Днес защо така? Не сте полудели, не сте самураи!”, някакви такива симпатични неща”, казва за нея Христо Петков.
Европейската инициатива „Нощ на литературата“ се завръща за 11-и път на 7 септември 2022 г.
„Грети работи с невероятно доверие към актьорите, прави те съавтор на спектакъла. Има невероятна воля, търпение и работоспособност, може да седи в театъра по дванадесет часа, ако трябва и повече”, споделя Албена Георгиева.
„При нея всичко става неочаквано. Без уговорки за срещи, кафе и кабинетни заговори. Вероятно проиграва партията покер сама със себе си. И така - хвърли картата и отмина, почти тичайки. По-забързан режисьор от нея не съм срещал. Тя е тук и в същото време някъде другаде...“, допълва Атанас Атанасов.
Нобеловата лауреатка Олга Токарчук идва у нас през юни
„Малък сезон” е ежегоден фестивал за най-младите от всички изкуства, който вече трето десетилетие всяко лято отваря врати за оригинални творчески акции, създадени от млади хора с идеи, приведени в действие въпреки всичко – въпреки кризите; конюнктурите на пазара; цензурата на пийпълметриите; лошо скриваното презрение на силните на деня към мястото на артиста в обществото и към артистизма като другата истина за човека в нашия прекалено прагматичен свят.
„Войната и мирът“ е темата на тазгодишното фестивално издание. Днес повече от всякога да правиш култура означава да си насрещен; да водиш битка за смисъл срещу инерциите, липсата на хоризонт, демоните на страха, ожесточението, агресията и омразата. Културата като духовна опозиция. Заговор в името на доброто.
Арт инсталацията „Българските букви“ се приюти в парковото пространство на МВнР и ДКИ
„Малък сезон“ е единствен сред сродните фестивали, който предоставя условия всички заявени проекти да бъдат показани и селекционира събития за Големия сезон по време на фестивала – един рядък и труден жест към спонтанната креативност. Работещ модел за насърчаване и подкрепа на най-младите.
Ще бъдат номинирани до пет събития с възможност за включване в програмата на сезон 2023 – 2024 г. на ТР „Сфумато“.
Въпреки финансовите затруднения „Малък сезон“ и тази година ще запази безсребрения принцип на „вход свободен“ за всички зрители.
"Скритите букви" оживяват със светлинно шоу пред Националната библиотека
Право на участие имат професионалисти и студенти след втори курс на ВУЗ-овете по изкуство на възраст до 35 години.
"Сфумато или лабораторията в момента е повече лаборатория, отколкото беше преди няколко години. По време на Ковид пандемията, изпаднахме в една криза, но сега слава Богу, с помощта и подкрепата на едни кръгове млада публика, Сфумато се завръща към същинското си предназначение- в перспектива и с международни проекти", сподели проф. Маргарита Младенова в предаването "Посока култура" по Дарик радио.
Като говорим за перспектива, винаги сте бягали от плюша в театъра. Накъде отива съвременния театър? Кои са най-големите предизвикателства пред него?
"Голямото предизвикателств пред театъра днес, е огромната заплаха да се превърне в една от индустриите за забавление и опозицията на същинския театър спрямо тази заплаха, да се превърнем просто в занаятчии. Едната тенденция е да се завърне театъра към големите бази, към големите текстове и на наш театрален език, да постигнем големия ефект. Другата и негативна перспектива, е театърът да се нагажда към някакъв вторичен, моден към момента език, в който посланието заради какво е всичко, някак си не е задължително да присъства. Криза на съдържанията вече настъпи, но криза на формата никога няма да настъпи. Съществуват съхранени артистични духове и те няма да се претопят, няма да изчезнат", категорична е проф. Младенова.
Вал Стоева: Децата искат да четат, но невинаги възрастните разбират какво
"Ние развратихме публиката и върнаме назад цялото развитие на българския театър. Не може в 21-ви век да губим памет за това да оставяме публиката си обепаметена от контекста и объркана от всичко", заяви тя.
"Що се касае до политкоректността, там има също някакво залитане. Хващаме и пускаме през периоди. Истината за човека не може да се изравнява с истината за групата, за неговия цвят на кожата и когато става дума за литература, изкуства, кино, би трябвало и мярката на нейното присъствие да е тази - тя да е сходството между тези неща. Тези хора са преди всичко хора и след това са част от еди коя си общност. Търси се под вола теле и има едни социални комплекси, които искат да бъдат задоволени по този начин – чрез нови правила. Това, което връхлита изкуствата, във връзка с тази политкоректност не е проблем на изкуствата. То е проблем, породен от други части на живота", категорична е тя.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
