От парите за науката към науката, която прави пари или по-скоро показва осезаеми ползи. Тази тема избра проф. д-р Милен Балтов за рубриката си „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток.

Търси се бустерната доза за науката, която да доведе до повече силни резултати в глобен мащаб. Връщане назад, преди столетия и само до преди 80 години, когато резултатите от научната дейност са били много по-съществени.

„Днес сме свидетели на една голяма поточна линия от научни статии и не толкова голяма на патенти, въпреки значителните средства, които се отделят за това. От друга страна във време, в което едва ли учените са получавали големи пари за своите изследвания, преди по-малко от сто години, резултатите са били далеч по-внушителни за човечеството.

Нещо повече, обемите от резултати днес, не водят до сериозни промени в света, а същевременно скоро изкуственият интелект ще може и да ги репликира, твърди проф. д-р Милен Балтов.

Той обаче насочва вниманието от глобалните тенденции върху България преди Втората световна война.

„Едно от най-интересните неща, но малко популярно е, защо един от централните булеварди в Петрич се казва „Рокфелер“? Кръстен е на името на фондацията на Джон Рокфелер, която финансира у нас Институт за маларията. И той е дал конкретен резултат, във време, когато тази болест е била сериозен проблем по теченията на р. Струма и р. Места. И въпросът е могат ли повече бизнеси да финансират научната дейност с очакване на резултати и нужно ли е да се финансират институциите за наука или конкретни личности и техните екипи? Отговорът се крие в резултатите на Института за медицина „Хауърд Хюз“, създаден през 1953 година. Там се действа точно по този начин, финансират конкретни хора и резултатът до момента е 30 нобелови лауреати или общо, колкото навремето целият СССР, заедно с Русия до 1991 г. е имал. Видно е, че една фондация, която се насочва към не толкова популярни методи, може да изпревари гиганти, които залагат огромни ресурси в държавните институции за наука. Или структуриране на финансирането към хората и към идеите“, споделя още икономистът.

По теми въпроси, чуйте повече в звуковия файл от проф. д-р Милен Балтов: