България се изкачва с 12 позиции и стига до 59-о място в годишната класация за свободата на медиите на „Репортери без граници“ за 2024 г., съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Годишният доклад на организацията е публикуван по повод 3 май – Световен ден на свободата на печата. 

Страната ни значително подобрява позицията в глобалния рейтинг, който включва 180 държави. Въпреки това обаче остава на дъното сред страните в Европейския съюз, където се е изкачила едва с едно място до 23-то.

След България са единствено Унгария, Кипър, Малта и Гърция, уточняват от АЕЖ. Сред причините за макар и малкия напредък в медийната среда у нас, международната организация изтъква правителството на акад. Николай Денков, което демонстрирало желание за реформи в областта на свободата на пресата, както и бързата реакция на българските институции при полицейското насилие над журналисти. 

От “Репортери без граници” обаче критикуват управляващите, че не са успели да въведат системни мерки, за да разрешат „ендемичните проблеми“ на България, включително този с нарастващия брой на „делата шамари“ (SLAPP).

Съвсем наскоро журналисти от bird.bg съобщиха, че срещу тях вътрешният министър Калин Стоянов е завел точно такова дело, като настоял за обезщетение от 65 000 лв заради неимуществените вреди, които публикациите в сайта му нанесли.

От организацията за защита на журналистите уточняват, че индикаторите на България в областта на политиката, икономиката и сигурността остават сравнително ниски. 

Отчита се ръст на политическия натиск, спрямо журналисти в глобален план

В световен план оценката им за свободата на печата през м. г. отчита ръст натиска, идващ от политическия елит. От всички пет индикатора, формиращи класацията – икономически, политически, правен, социален контекст и сигурност, през 2024 г. политическият се срива най-много, средно със 7,6 точки на глобално равнище. Свила се е и подкрепата и уважението към медийната независимост. 

„Тъй като през 2024 г. повече от половината от населението на света ще отиде до урните, “Репортери без граници” предупреждава за тревожна тенденция, разкрита в Световния индекс за свободата на печата за 2024 г. – спад в политическия показател. Държавите и другите политически фактори играят все по-малка роля в защитата на свободата на медиите. Това понякога върви ръка за ръка с по-враждебни действия, които подкопават ролята на журналистите или дори превръщат медиите в инструмент за кампании за тормоз или дезинформация”, коментира Ан Боканде, редакционен директор на „Репортери без граници“.

Организацията посочва, че отсъства политическа воля от страна на част от международната общност за прилагане на принципите за защита на журналистите, по-специално Резолюция 2222 на Съвета за сигурност на ООН.

Уточнява се и, че войната в Газа е белязана от рекордния брой нарушения срещу журналисти и медии. Нещо повече - над 100 палестински журналисти са били убити от израелската армия, като поне 22-ма от тях са загинали, докато изпълняват професионалните си задължения, съобщават от АЕЖ. Палестина заема 157-мо място.

Русия е на 162-ро място от 180 държави

Според класацията на “Репортери без граници” от страните в нашия регион със седем места надолу спада Сърбия, като заема 98-мо място. Сред причините за това “Репортери без граници” посочва, че проправителствените медии в Белград разпространяват пропагандата на Кремъл, а властите заплашват руски журналисти в изгнание.

Русия пък заема на 162-ро място от всички 180 държави, участвали в класацията. Логично, войната в Украйна дава отражение на този резултат. Именно тя сериозно се отразява на сигурността на медиите и журналистите в страната. Украйна заема 61-во място в класацията

Триото, начело на световния индекс за свобода на печата допринася за спада в общия политически показател. Въпреки че запазва първата си позиция, Норвегия е сред страните, които са претърпели спад по политическия показател. Ирландия, която е на 8-мо място, политиците подлагат медиите на съдебно сплашване. Тя отстъпва позицията си на лидер в Европейския съюз на Дания (2-ро място), която е следвана от Швеция, която се нарежда на  3-то място.

Трите азиатски държави в дъното на миналогодишния индекс - Виетнам, Китай и Северна Корея, отстъпват позициите си на държави, чиито политически резултати са се сринали - Афганистан, Сирия и Еритрея. 

”Репортери без граници” отбелязват, че в световен план се очаква много силен натиск там, където през тази година ще се проведат избори. За пример е дадена Словакия, където в навечерието на изборите през пролетта беше разпространен аудиозапис, създаден чрез изкуствен интелект, с гласа на журналистката Моника Тодова. Записът целеше да повлияе на изборните резултати.