На всекиго от нас е позната ситуацията, в която посещаваме лекар и си тръгваме от кабинета с рецепта, съдържаща антибиотично лекарство. Безспорно антибиотиците са едно от чудесата на съвременната медицина – благодарение на тях сме в състояние да овладеем потенциално опасни бактериални заболявания, които в миналото са покосявали милиони хора, а днес биват относително лесно победени с помощта на намесата на адекватна и навременна терапия.

Какво се случва обаче, когато прекомерно започваме да се уповаваме на антибиотиците? Независимо дали става дума за „презастраховане“, „предписание за всеки случай“, или, често пъти, ненужно (едва ли има човек, който да не е приемал антибиотик в случай на заразяване с вирус), употребата на този вид медикаменти нараства стремглаво – това обаче води след себе си последици, за които едва ли изцяло си даваме сметка. Не е малък и броят хора, които самоинициативно си налагат антибиотично лечение. Честата и неконтролирана употреба на антибиотици обаче, според СЗО, застрашава здравето на човечеството повече, отколкото предполагаме – в следствие на нея на хоризонта се появяват супербактерии, развили резистентност и мутирали до такава степен, че скоро е съвсем възможно заразяването с тях да доведе до потенциално пандемични резултати. По тези теми и за връзката с пробиотиците (и как те всъщност биха могли да помогнат) ще говорим в днешната статия.

Какво представляват супербактериите?

Вече споменахме, че прекомерният прием на антибиотици представлява своеобразен съвременен бич за здравето на хората – колкото и контраинтуитивно да звучи това.

За антибиотиците знаем, че надеждно се справят с бактериите и лекуват успешно различни по вид и тежест бактериални инфекции. Най-често биват предписвани за различни белодробни, гърлени и пикочо-полови заболявания с изяснен бактериален причинител. Въпреки факта, че в медицината съществуват ясни указания при кои случаи се налага антибиотично лечение, в световен мащаб и до днес се регистрира широка употреба на този вид медикаменти, дори и когато липсват основания за тяхното предписване. Например в случаи на грип или COVID-19 много лекари опират до антибиотици „за всеки случай“ – това презастраховане обаче води след себе си редица последствия. Първата и най-важна е, че се достига до състояние на резистентност: колкото по-често приемаме антибиотици, толкова повече бактериите, срещу които изначално трябва да действат, мутират и добиват завидна устойчивост към медикамента. С годините и прекомерния прием все повече бактериални щамове търпят развитие и модификации – а с това все по-бързо се изчерпват наличните и доказано ефективни варианти за лечение. В резултат медицината се запознава с т.нар. супербактерии.

По дефиниция те представляват бактерии, добили резистентност към вида антибиотик, който до скоро успешно се е справял с тях. Съществуват и мултирезистентни бактерии – такива, които са добили устойчивост към няколко вида антибиотични лекарства. Важно е да се отбележи, че прекомерният прием на този тип лекарства не е ключов само при хората – в животновъдството например животните също биват третирани с антибиотици твърде често; това, от своя страна, също е предпоставка бактериите да еволюират непрестанно и на практика да се превръщат във все по-неподатливи на каквото и да е лечение. Проблемът със супербактериите се превръща в толкова голям казус, че Световната здравна организация (СЗО) го поставя сред най-големите предизвикателства в 21-ви век.

MRSA (метицилин-резистентен Staphylococcus aureus, отговорен за белодробни и кожни инфекции), Clostridium difficile (причиняваща трудно-лечими чревни инфекции), Klebsiella pneumoniae („виновник“ за пневмонии, сепсис и уро-генитални инфекции), Acinetobacter baumannii (също отговорна за пневмонии, възпаления на рани и пикочни заболявания) са само част от щамовете, добили статут на супербактерии. Всички те са изключително неподатливи на стандартното антибиотично лечение и се характеризират с чести рецидиви. Особено уязвими са хората с компрометиран имунитет.

Интересно е да се наблюдава как бактериите се превръщат в супербактерии на практика. Вече споменахме прекомерната употреба на антибиотици, но ето едни от най-често срещаните механизми на добиване на устойчивост:

  • чрез мутиране – естествените грешки в ДНК-то на бактериите всъщност може да доведе до повишена резистентност към лекарства в хода на тяхното размножаване и делене;
  • чрез хоризонталния трансфер на гени – известно е, че бактериите могат да обменят гени помежду си, дори е възможно това да се случва между различни щамове. Чрез този механизъм една вече устойчива бактерия има потенциалът да „научи“ и други как да добият новопридобитите ѝ характеристики.
  • чрез създаване на собствени защитни механизми – някои бактерии могат да се сдобият с ензими, способни да разграждат антибиотиците, да изградят по-дебели и устойчиви клетъчни стени и дори да изработят собствен механизъм за „прогонване“ на медикамента извън себе си;
  • чрез принципа на естествения подбор – когато приложим антибиотично лечение, загиват по-податливите бактерии, но, в случай че в организма ни са попаднали и устойчиви такива, те оцеляват и на принципа на мутацията добиват резистентност към медикамента, с който „са се сблъскали“;

Когато говорим за вредата от прекомерната употреба на антибиотиците обаче, следва да споменем и друг проблем, пряко произтичащ от нея: честият прием на тези медикаменти има потенциалът наистина да навреди на микробиома в човешкия организъм – а той е отговорен за изключително много ключови функции, от които зависят здравето и благоденствието ни.

Какво правят антибиотиците с микробиома?

Микробиомът съставлява общият брой микроорганизми, населяващи червата ни. Биват различни по вид бактерии, гъбички и вируси и образуват ентеричната ни нервна система, отговорна за много имунни, ендокринни и нервни процеси в тялото. Благодарение на микробиома в организма ни се ръководи имунният отговор, синтезират се важни хормони и невротрансмитери, управлява се метаболизмът, усвояват се ценни витамини и минерали от храната. Дейността му е ключова – когато микробиомът е извън баланс, страдаме от множество физически и когнитивни нарушения.

„Широкоспектърната атака“ на антибиотиците има за цел да унищожи всичко по пътя си – тя не прави разлика между болестотворните микроорганизми и тези, които съставляват естествената чревна флора. В резултат след продължително антибиотично лечение е възможно да наблюдаваме нарушения в микробиотата и дисбиоза – нарушение на финия баланс между „полезните“ и „вредните“ микроорганизми в стомашно-чревния тракт. При наличие на дисбиоза, освен че страдаме от симптоми като подуване и болки в стомаха, главоболие, проблеми с килограмите и общо неразположение, сме изложени на по-висок риск от вторични инфекции, по-тежко протичане на заболяванията, възпаление и продължителни бактериални колонизации. За щастие пробиотиците биха могли да ни се притекат на помощ.

Пробиотиците: дефиниция и механизми на действие

Пробиотиците от векове съставляват неделима част от храненето и живота на хората. Представляват щамове бактерии с изключително благотворен и оздравителен ефект върху организма и естествено се срещат във ферментиралите храни. Тези живи микроорганизми можем да си доставим чрез честия прием на кисело мляко, кисело зеле и туршии, кимчи или кефир – забързаното и натоварено ежедневие обаче не винаги ни помага да имаме улеснен и бърз достъп до такива натурални храни. Ето защо все повече хора посягат към пробиотичните добавки.

Висококачествените пробиотични суплементи обичайно се предлагат на прах или под формата на капсули и съдържат огромен брой живи пробиотични бактерии. Най-новите генерации пробиотици са защитени от фин филм от протеини, липиди или мукополизахариди, осигуряващи безпрепятственото им съхранение и досег със силната стомашна киселина. Така се подсигурява достигането им до червата и развиването на благотворното им влияние в организма.

Важно е да спрем избора си върху надежден продукт, притежаващ бленд от най-препоръчваните и доказано ефективни пробиотични щамове. Пробиотичната храна ProLact Max, произведена от био козе мляко, представлява съвременно функционално решение в борбата срещу супербактериите – едни от най-сериозните предизвикателства пред съвременната медицина. Комбинацията от четири пробиотични щама – Lactobacillus delbrueckii spp. bulgaricus, Streptococcus thermophilus, Lactobacillus rhamnosus и Lactobacillus reuteri – създава синергичен ефект, който не само възстановява и поддържа чревната микрофлора, но и активно участва в потискането на патогенни микроорганизми, включително резистентни на антибиотици щамове. Всеки от включените щамове е познат със своето антимикробно действие чрез производството на бактериоцини и конкуренцията за хранителни вещества и прикрепване към чревната лигавица. Благодарение на био козето мляко – източник на висококачествени протеини, биоактивни пептиди и естествени имуномодулатори – ПроЛакт Макс предлага мощна защита срещу микробно пренаселване и подпомага организма в устойчивостта му срещу инфекции, особено в условията на нарастваща антибиотична резистентност.

Множество научни открития демонстрират ефективността на някои пробиотични щамове срещу резистентни бактерии. Например Lactobacillus rhamnosus GG и Saccharomyces boulardii притежават доказан ефект в способността си да преборват определени бактериални щамове и приемът им демонстрира високи резултати при хора, борещи различни инфекции и рецидивиращи такива за дълъг период от време. Спомената по-горе резистентна бактерия Clostridium difficile също бива благоприятно повлияна от пробиотиците – като цяло, адекватната пробиотична подкрепа е в състояние да окаже мощен оздравителен ефект и, подкрепяйки микробиома, да достави така нужния резултат по отношение на преборването на тялото със заразяване със супербактерии. Не случайно все по-често паралелно с предписването на антибиотици лекарите препоръчват и прием на пробиотик – така се балансира „широкоспектърната“ атака на лекарствата и е възможно да се опази равновесието в микробиома.

Пробиотиците са като алтернатива и персонализирана грижа

В някои случаи при рецидивиращи инфекции е възможно да се приложи пробиотична терапия – оздравявайки микробиома, има възможност да се повлияе и на инфекцията. Регулацията на имунния отговор, която се случва в голямата си степен в червата, може да модулира реакцията на тялото към инфекцията и да подсили естествените защитни сили на организма. Пробиотиците биха могли да бъдат въведени и в болнична среда – там също често се случват заразявания с упорити и резистентни бактерии и е повече от добра идея да се мисли в посока профилактика.

Науката не спира да се развива по отношение на пробиотичните ползи. Работи се усърдно в посока на персонализирани пробиотици, които да се насочват към конкретни патогени, превърнали се в трудно победими от конвенционалните лекарства. Те могат да произвеждат антимикробни пептиди, които директно да повлияват болестотворните бактерии. Ключово е да се вземе предвид индивидуалния микробиом на всеки човек, за да се предостави персонализирана грижа. Безспорно този тип пробиотична подкрепа е способна да ограничи множеството странични ефекти от стандартните антибиотични терапии.

Биосинтетичните и генно-модифицираните пробиотици също са силно заложени в бъдещето на медицината – посредством генното инженерство те биха могли да бъдат променяни и пригодени към конкретните терапевтични нужди на пациент, страдащ от бактериална инфекция. Възможно е да се активират само при нужда и да таргетират специфични бактериални щамове, както и да допринесат за терапиите срещу онкологични и автоимунни заболявания.

В същността на пробиотичните ваксини пък е заложено внасянето на живи пробиотични бактерии, чиято основна цел е да подкрепят имунната система и да подобряват нейния отговор на възпаления и инфекции. Така отново може да се таргетират специфични бактерии, а микробиомното инженерство може да модифицира човешкия индивидуален микробиом така, че да бъде максимално ефективен при борбата с различни бактериални заболявания.

Пробиотиците като част от новата ера в борбата с инфекциите

Определено бихме могли да заключим, че пробиотиците имат обещаваща роля по отношение на борбата с инфекциите и бактериалните заболявания. Здравият микробиом е основа за благоденствие и здрав организъм – колкото по-добре се грижим за него, толкова по-ефективно ще може той да работи в наша полза. Важно е да приемаме антибиотици с повишено внимание и мисъл за десетилетията напред – прекомерната употреба на тези лекарствени средства наистина може да изправи медицината пред сериозни изпитания и на човечеството да се налага да се справя с нов тип бактериални заболявания, неизвестни до момента и за които нямаме ефективна терапия. Нека прибягваме до антибиотиците само при нужда и разсъдливо – бъдещите поколения ще ни благодарят!