Кандидатът за министър-председател на "Продължаваме промяната" акад. Николай Денков вече върна втория проучвателен мандат за съставяне на правителство на президента Румен Радев. Върна го неизпълнен. Това се случва 13 седмици след последните, засега, парламентарни избори. 13 седмици, в които нашите политици не могат да се споразумеят помежду си и да направят реален опит да ни измъкнат от безтегловността, в която се намираме повече от две години. През това време непрекъснато чуваме, че избирателите им искали това, но не искали онова, че не можели да правят компромиси, за които не са оторизирани от симпатизантите си. А според проучванията на социолозите близо две трети от българите искат редовно управление. Искат ли го и политиците, или умишлено ни водят към поредните парламентарни избори и не се ли страхуват, че накрая същите тези избиратели ще извикат като Алековия Бай Ганьо “На маймуни ни обърнахте!”.
Радев пожела обсъждане с ПП за постигане на договорка с ГЕРБ
"Кое беше най-важното в политическата част на 2022 г.", попита своите гости водещият Георги Донков.
Политологът Георги Киряков фиксира като най-важно събитие агресията на Русия спрямо Украйна, която се отрази сериозно и върху вътрешната политика. Тя спомага и да не може да се реализира консенсус и компромис, които да доведат до нормализация на политическите взаимоотношения и сформиране на редовно управление, допълни той.
"Бяхме свикнали да живеем с митове през последните години", допълни политологът Христо Панчугов. Митът за руското политическо влияние в Европа и България изведнъж излезе на повърхността и спря да бъде мит. Големият въпрос, който ще стои пред 2023 г., е как ще преодолеем това влияние и зависимост. С началото на войната стана ясно, че такова влияние има и ние тепърва се сблъскваме с неговата видима част.
БСП няма да подкрепи декларацията на ПП
Според Киряков ние все още не сме приели членството си в ЕС, въпреки че сме приети отдавна за част от съюза. "Изпускаме най-важния елемент - че сме членове на една огромна общност с голямо влияние в света", обясни политологът. "Все още смятаме Германия и цялата общност като чужбина. Все още виждаме разговора за евроатлантизма. Политическият елит не може да намери правилните думи, за да обясни на хората, че цивилизационният избор е направен вече и не е нужно тепърва да си го препотвърждаваме. Ситуацията в Украйна тепърва отключи подобни дебати, които изобщо не бива да съществуват."
Донков върна разговора отново за външнополитическото влияние и постави въпроса "защо никой не пита хора като президента Първанов как се финансира партията му или защо има критични доклади от Държавния департамент относно Румен Радев?".
“Загуба на легитимност на властта”: Каква беше турбулентната вътрешна политика през 2022?
Панчугов обясни, че има една огромна част от хора в страната, които изобщо не ги интересува как е дошъл Румен Радев в българската политика, друга част се възхищава дори, а тези, които имат притеснение към неговата фигура, са прекалено малко. Отсъствието на критична маса по темата е осезаемо и най-вероятно важните въпроси няма да бъдат поставени нито на следващи, нито на по-следващи избори. Това нещо ще се натрупва, докато не видим някаква форма на ескалация, каза той.
В тази връзка водещият Донков попита дали е възможно да видим нещо подобно на 10 януари 1997 година? Възможно ли е на хората да им писне?
Панчугов обясни, че по-активните българи не са в България. Тези, които биха могли да генерират такъв тип енергия, са взели решението да не бъдат в страната. Те генерират някакви финансови потоци към близки и роднини, но не и политическа енергия, с която да се задвижат процесите. Хората, които са били движещата сила на протестите от 1997 г., вече или не са тук, или са възрастни, а децата им са извън страната, допълни той.
2022 година: Прелюдия към новия световен ред
Киряков подчерта, че обективно има два фактора да не се стигне до толкова мащабно недоволство. Единият е, че хората живеят по-добре, въпреки поредния мит, че преди се е живеело по-добре. Втората причина за пасивност е свързана с факта, че последните години българската политика успя да убеди трайно гражданите, че те не могат да променят нищо. Убедеността на гражданите, че не влияят върху политиката е пагубно за процесите.
Панчугов обясни, че масата хора искат правителство, но какво правителство? Не става въпрос просто за някакво правителство. Всеки иска правителство на техните представители в парламента и това, че социолозите сочат, че 70% го искат, не значи, че това желание е хомогенно по своя смисъл. При толкова фрагментиран парламент тези 70% са раздробени на малки фракции и всъщност отново няма изглед завъзможен консенсус, прогнозира той.
Георги Киряков завърши с констатация, че големият проблем през последните 2 години е невъзможността на нито един политик да опише и представи как изглежда промяната, която всички обещават и искат.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
