В откровен разговор в подкаста „Храмът на историите“ при Мариян Станков – Мон Дьо певицата Поли Генова разказа за един от най-трудните периоди в живота си, време на вътрешна борба, изолация и дълго търсене на помощ.

„Вече не се страхувам да говоря за моментите, в които не съм имала сили нито да изляза от къщи, нито дори да стана от леглото. Причините бяха много. Изглежда, че съм имала нужда от време, за да премина през всичко това и да го осмисля“, споделя певицата.

Тя признава, че дълго време е отлагала решението да потърси професионална подкрепа, въпреки съветите на най-близките си хора.

„Аз имах нужда от помощ. Близките ми ме съветваха да го направя, а аз много пъти почти се осмелявах. Дори имах телефоните на няколко терапевти“, разказва Генова. По думите ѝ постепенно започнала да се отдалечава от света около себе си.

„В един момент осъзнах, че съм се отделила първо от обществото, а след това дори и от приятелите си,толкова бях изчезнала от живота им, че вече не ми се обаждаха да се видим“, признава тя. Певицата си спомня и за тежките сутрини, в които се е чувствала сякаш е загубила връзка със себе си – как изглежда и как я възприемат другите.

Първите срещи със специалист обаче се оказват повратни за нея.

„Няма да забравя как се чувстваш след първите няколко сеанса. Излизаш сякаш си свалил тежест от себе си – като килограми, които си носил на гърба си дълго време“, разказва Генова за преживяването.

В този труден период до нея неизменно е бил нейният партньор, който я подкрепя и я насърчава да потърси помощ.

„Аз съм сложна личност, макар че може би не си личи. Много съм емоционална и експресивна, и в щастливите си моменти, и когато съм тъжна. Но вече работя върху себе си. Опитвам се всеки ден да се събуждам като по-добра версия на това, което съм“, казва тя.Именно партньорът ѝ е човекът, който първи я насърчава да започне терапия.

„Той беше до мен. Той беше човекът, който първи ми каза, че трябва да отида на терапевт. Имаше борба с моите страхове, но той беше много адекватен, много разбиращ и подкрепящ. Нужно е огромно търпение и истинска любов, за да преминеш през всичко това заедно с някого“, допълва певицата.

В разговора Генова се връща и към една от най-личните си болки, загубата на нейната баба, която е имала огромна роля в живота ѝ.

„Не успях да се сбогувам с баба ми, която си отиде рано в живота ми. Тя беше много близък човек за мен – и именно тя ме подкрепи да се занимавам професионално с музика“, споделя певицата.

Въпреки болката от тази загуба, тя предпочита да пази в съзнанието си не последните думи, а спомените за хубавите моменти.

„Може би така е било по-добре. Ако трябва да съм честна, не искам да помня последните думи на хората. Искам да си спомням всички хубави мигове с тях – не само един последен разговор“, казва Поли Генова.

Певицата разказва и за преоткриването на вдъхновението си в музиката, неочаквано върнато чрез емблематичната българска народна песен Дилмано, дилберо.

„Слушайки как баба ми учи дъщеря ми Лея на тази песен няколко дни преди да отида на Writing Camp, където е създадена песента, се замислих колко много я обичам и че никога не съм я чувала така успешно имплементирана в поп музика в България“, разказва Генова.

Любопитството ѝ към песента я отвежда и до необичайна теория за произхода на думите в нея.

„Попаднах на една статия, в която се казва, че има теория, че това не са просто имена. Идват от древен шумерски език и означават „дилмано“ и „дилберо“, първичната душа се възкачва в рая“, споделя певицата.

Според нея именно подобни преплитания между традиция и съвременност са посоката, в която българската музика трябва да се развива. Генова мечтае и за повече единство между изпълнителите у нас, без разделение между жанровете и с повече взаимно уважение. По думите ѝ именно това може да помогне и за по-силен успех на България на сцената на Евровизия.