През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително.
Икономист пред Дарик: С влизане в еврозоната се очаква понижаване на лихвения процент
В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност. Това сочи последното проучване на Института за пазарна икономика.
Икономистът Петър Ганев обясни в ефира на Дарик радио, че пандемията от Ковид е ударила по-силно Бургас заради туризма. Той очерта четири големи центъра на юг - София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, докато на север има само един голям център, който е Варна.
“Заплатите растат, пенсиите бяха вдигнати, но се е свила работната сила в София и Пловдив”, уточни Ганев.
Експерти: Втечненият природен газ е достатъчен, за да замести изцяло руския газ на Европа
“Имаме по-бедни области - това ограничава потенциала. Дори и да подобряваш различни социални критерии, дори и запалтите да увеличаваш, ако си загубил ⅓ от работната сила, няма усещане за подем”, коментира експертът.
По думите му местната власт трябва да е изключително силна, за да се развива градът.
Заплатите не само не растат, но дори намаляват
“В момента имаме огромен брой възрастни хора, които ще натежат в един момент. Няма много работещи, има много миграция. За да се подобри това, трябва да има по-добри условия тук, за да остават в България, в града, в областните градове, да няма струпване към София. Вече намалява притокът към София”, посочи Ганев.
В кои сектори на българската икономика заплатите са най-високи?
И още от изследването на ИПИ:
Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.
Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал - 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Първи спад на инфлацията у нас от януари 2021 г. насам
Липсата на адаптация към намаляващото население обаче, въпреки че е протичащ процес от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка. Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика.
Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие – сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги. Има успешни примери (една група от общини в Средногорието, да речем), които показват, че няма непреодолими бариери пред икономическо и социално преобразяване на местно ниво.
Ройтерс: Влизането на България в еврозоната е застрашено от изборна безизходица
Съвсем скоро очакваме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще видим значително подобрение на качеството на живот и която ще се превърне в динамично икономическо ядро, което прелива своето влияние в периферните населени места – процес, който вече позволява на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и привличат хора и инвестиции.
Това зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от правомощията, капацитета и финансовата независимост на местните власти.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
