Решението е в последните 3 абзаца на текста за тези, които са отвикнали да четат дълго. Или никога не са могли.
През изминалата седмица тези с мазохистичен уклон станахме свидетели, слушатели и зрители на поредната порция вербална диария от страна на народните ни представители. Те с високо ниво на претенция към другите и липса на самокритичност не успяха да излъчат председател на Народното събрание.
Всички, без изключение, зад фасадата от собствена правдивост и втръсващото умение на критиката да връщат с критика от рода на “ама къде бяхте вие, когато” и “като ядохте кюфтета, не ревахте”, не свършиха работа и за 5 стотинки.
Хубавото е, че толкова се задълбочиха в безсмислието на квазидебатите си, че вече дори не разделят обществото. Дори партийните ядра нямат ищах да залеят интернет с активни коментари, хапливости, сметки и витиевати доводи за това кой трябва да е председател, кой не трябва дае, кой с кого или срещу кого трябва да гласува.
Нямаме редовно правителство, редовен парламент. Чудо голямо. И така влязохме в Шенген.
И хем отбелязват колко важно е точно в тоя исторически момент, в тая международна обстановка, да има стабилност и институциите да щракат. И хем се джафкат като селски кучета в съседни дворове, прахосвайки седмица след седмица в едно голямо и шумно нищо.
Защото просто е малоумно. Дребно. Късогледо.
В природата разпределението на енергията е въпрос на живот и смърт. Гепардът знае, че ако от 3-4 спринта не хване газела, няма да има енергия да развие скоростта да опита отново и ще умре от глад. Нашият народен представител има енергия с часове да се заяжда помежду си с ниво, по-ниско от улично спречкване за паркомясто. И ревнивите отношения кой с кого си е другарувал и кой с кого вече е кръвен враг, приличат на нескопосана пародия на отношенията в Биг Брадър.
Същевременно претенцията и самочувствието на всевъзможните партийци е по-високо от това на Мъск, когато си купи цяла социална мрежа и каза на поддържащите я да натрапва туитовете му на цял свят, дори на тези, които не го следят.
Уж с различни начини на изказ, различни образователни и професионални цензове, уж с различни идеологични възгледи и с всевъзможни обществени репутации депутатите ни на практика представиха идентичен продукт, който може да се обобщи така:
1. Ние осъзнаваме проблемите на хората и предизвикателствата на държавата.
2. С удоволствие ще ги решим, ако всички ни подкрепят, без да гъкнат.
3. Другите не ни подкрепят.
4. Открояваме си 1-2 от другите, върху които да се концентрираме в гнева си.
5. Осъзнаваме, че е патова ситуацията, но не правим нищо, за да я отпатизираме. Опаткаме.
6. Губим часове в това да си чешем езиците и да покажем на другите колко са кофти.
С този алгоритъм може да се опише действието на всички партии в Парламента.
Освен една - ДПС-Ново начало.
Там няма претенции. Няма часове на трибуната. Всички сочат Момчето с пръст, дори ГЕРБ почти му споменаха името и кажи-речи се отрекоха (поне на недомлъвки) от него. И той стои на първия ред и попива като блу меджик моп, който ни радваше в Телепазарния прозорец, преди да ни засипят с черни петъци.
Даряват му сгради. Не му се пречи да кадрува в съдебната система, в службите за сигурност, в какви ли не институции. И това го говорят от трибуната, всички съгласни един с другито, никой не го отрича. Но “ние тоя виц го знаем, ама по друг начин”. И се карат кой по-хубаво и точно го казва вица, дали го казва с руски акцент или пък кара електрическа тротинетка.
Евроатлантикът с украински медал, чиито отпечатъци са по всички руски проекти в последното десетилетие и половина, няма идеологически облик, който да се громи от трибуната. Санкциониран по Магнитски за корупция, но недокоснат от българските власти човек с неясен произход на крупните средства, с които контролира и ликвидира медии, банки, тютюневата промишленост на страната, всевъзможни средни и големи предприятия, няма да се разплаче от казаното на парламентарната трибуна, да сложи ръка на сърцето и да каже: “Прави сте! Сгреших! Оядох се! Прецаках много работи. Не е редно.”
Той ще си плете по-голяма кошница за още по-голям урожай.
Исвободните граждани гледат, мислят, анализират случващото се и се отвращават, разочароват и демотивират. В това време Момчето окрупнява властта си там, където не виждаме. Ония места, за които се сещаме само на избори. И гледаме на камерите от секциите едни хора, чието съществуване е комбинация от морална и материална нищета и където схемаджийството е начин на оцеляване.
И Момчето си го каза — иска нови избори. И не бърза за тях. Нека да минат още няколко месеца, в които да се види безсилието на другите партии. Може сами да се поразцепят, както изглеждат нещата в ПП-ДБ понастоящем например.
И в инфантилни пререкания, сметкаджийства и внушения кой кого обслужва, изглеждащи все повече в теория на конспирациите, Момчето заяква още повече. И за съжаление естественият му съдружник, за когото “Добро ДПС няма” скоро ще бъде включи онзи свой безотказен инстининкт да минава между капките и да оцелява. И тогава наистина процентите им ще стигнат, за да направят ултимативната сглобка.
Но за нас ще остане утехата, че партиите, които независимо от козметичните различия, свободните хора са избрали да се борят със статуквото, са се плюли, псували и разобличавали кои са по-големи маскари от другите.
А решението е много просто — избиране на председател при коалиция за ясна изборна реформа и насрочване на нови избори. И този път честни.
И може би народ, който е видял, че различни по форма и образ българи може да свършат едно нещо заедно. Без да са се обезчестили взаимно, без да са си продали душата и задника. Здравейте, хайде да свършим заедно тая работа и довиждане.
Пък после нека пак се мислим за чудовища.
