Дерогация е правно понятие, което най-обобщено означава частична отмяна на определен закон. Tерминът се използва за преустановяване на действието на даден закон или за потискането му при определени обстоятелства. В международното право в областта на правата на човека някои основни договори съдържат клаузи за дерогация, които позволяват на държавата да преустанови или ограничи упражняването на определени договорни права в извънредни ситуации.
В актовете, свързани с правото на Европейския съюз, дерогацията е разпоредба в законодателна мярка на ЕС, която позволява цялата или част от правната мярка да се прилага по различен начин или изобщо да не се прилага по отношение на отделни лица, групи или организации. Възможността за дерогация често се предоставя на държавите членки, както и на социалните партньори, отбелязват в сайта на Европейската комисия. В този контекст дерогацията не е разпоредба, изключваща прилагането на правната мярка: тя е избор, предоставен с цел да се осигури по-голяма гъвкавост при прилагането на закона, като се даде възможност на държавите членки или социалните партньори да вземат предвид специални обстоятелства.
Пример за това е член 17 (озаглавен "Дерогации") от Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (изменена с Директива 2000/34 от 22 юни 2000 г.). Член 17, параграф 1 предвижда дерогация, "когато поради специфичните характеристики на съответната дейност, продължителността на работното време не е измерена и/или предварително определена или може да бъде определена от самите работници...". Член 17, параграф 2 предвижда дерогации по отношение на "специфични дейности".
Много директиви на ЕС в областта на заетостта и индустриалните отношения позволяват дерогации от техните разпоредби чрез колективен трудов договор. Пример за това е член 17, параграф 3 от Директива 93/104/ЕО на Съвета: "Дерогации от членове 3, 4, 5, 8 и 16 могат да се правят чрез колективни трудови договори или споразумения, сключени между двете страни в отрасъла на национално или регионално равнище, или в съответствие с установените от тях правила, чрез колективни трудови договори или споразумения, сключени между двете страни в отрасъла на по-ниско равнище".
Друг пример е член 5 от Директива 2002/14 на Съвета за създаване на рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност: "Държавите членки могат да възложат на социалните партньори на съответното ниво, включително на ниво предприятие или учреждение, да определят свободно и по всяко време чрез договаряне практическите условия за информиране на работниците и служителите и за консултиране с тях".
Това е в съответствие с обичайната практика в държавите членки, която позволява такива дерогации, при условие че резултатът е по-благоприятен за съответните работници. Пример за този принцип се съдържа в член 15 от Директивата за работното време: "Настоящата директива не засяга правото на държавите членки... да улесняват или да разрешават прилагането на колективни трудови договори или споразумения, сключени между двете страни в отрасъла, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците".
В българската правна терминология думата „дерогация“ е с установено публичноправно значение, поради което не е препоръчително да се употребява в по-общ контекст. Равностойният правилен изказ на български език е „в отклонение на“, „като изключение от“.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
