Днес православната църква отбелязва Атанасовден, почитайки паметта на Свети Атанасий Велики. Този празник, известен и като Атанасовден, е особено важен за християните, като почита двама изключителни светци - Св. Атанасий и Кирил Александрийски.
Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата. Роден през 295 г. в Александрия, той е определян като "баща на православното богословие", защото аргументира богословски и окончателно православната триадология. Като младеж се запознава със св. Антоний Велики и от него се приучава на пустинен аскетически живот. Заема Александрийската архиепископска катедра приблизително 48 години. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: "Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават"; "Буреносно облаче е ще отплава". Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като "пример за епископ", а учението му като "закон на православната вяра".
По това време Александрийската катедра, оглавявана от Атанасий, била един от най-важните богословски центрове на християнския свят. Там се подвизавали такива известни личности като Климент Александрийски, Антоний Велики, Ориген, а малко по-късно и Кирил Александрийски. Прословутият дякон Арий също произхождал оттам и станал основател на най-голямата ерес в историята на Църквата, която по-късно става известна като „арианство“.
Св. Атанасий продължава своята борба с арианството и след събора, тъй като това учение продължава да смущава живота на Църквата, особено в Изтока. През 328 г. той бива избран за архиепископ на Александрия и въпреки изгнанията, претърпени през годините, остава на този пост цели 45 години - до смъртта си през 373 г.
В народните вярвания, Св. Атанасий е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и провъзгласява: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Този образ на светеца придава на празника и алтернативното наименование "Среди зима".
На Антоновден се месят две погачи, които след това се намазват обилно с мед. В този ден и медът е на голяма почит. Едната от питките се раздава на семейството за закуска или се пази за празничната трапеза, а другата се качва на тавана, за да пази в дома да не влизат болести и неволи. На масата се слагат още медени сладкиши, плодове с мед и месо. В този ден не се готвят боб, леща, грах и ориз, защото се смята, че шарка ще повали член от семейството. На животните също се дава само сено и клони. На масата не се слага и свинско месо, за да не се "разгневят" болестите.
Ястията, които са традиционни за деня на св. Антоний Велики са пълнена кокошка с булгур, или пиле, пълнено с кисело зеле. Слагат се на масата също така содена питка, тутманик със сирене и бъркани яйца.
На следващия ден - на Атанасовден, на трапезата присъства отново питката с мед, а основното ястие е свинско с бамя.
На този ден именици са Атанас, Атанаска, Ачо, Анастасия, Наско, Начо, Наска, Наца, Танас, Тано, Таню, Таско, Таньо, Танас, Танаска и Таска, споделяйки радостта и светлината на този велик ден в православния календар.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
